Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Помни най-вече това: независимо от всичко, трябва да останеш вярна на Ричард. Можеш да говориш с него, да му даваш съвети, да спориш, но трябва да се бориш на негова страна. Верността ти към него е единственото, което те предпазва от Джаганг. Влезе ли в главата ти пътешественикът по сънищата, ти си загубена за нас.“
Вирна преглътна. Моливът трепереше в ръката й.
„Разбирам. Има ли нещо, което мога да направя, за да помогна?“
„Засега само онова, което ти казах. Трябва да действаш бързо. Войната вече е надвиснала над нас. Чух, че в Ейдиндрил са се появили сбързове.“
При последното съобщение Вирна ококори очи.
— Скъпи Създателю — каза тя на глас, — дай сила на Ричард.
Тридесет и първа глава
Вирна примигна на светлината. Слънцето току-що бе изгряло. Тя простена, стана от неудобния стол и протегна схванатите си мускули. Беше си кореспондирала с Прелата до късно предишната нощ, после, твърде уморена да се добере до леглото си, се бе свила на стола и бе заспала. След като си поговориха за Ричард и сбързовете в Ейдиндрил, двете с Прелата бяха преминали на темата за Двореца.
Прелат Аналина отговори на безбройните въпроси на Вирна относно това как да ръководи Двореца, разпита я подробно за установените стереотипи на действие на различни неща, за това как да се отнася със съветничките си, с администраторките си, с другите Сестри. Уроците, които получи от Ан, й отвориха очите.
Вирна никога не си бе давала сметка за същината на дворцовата политика и как всяка частичка от живота и правилата в Двореца гравитираха около нея. Силата на Прелата идваше отчасти от способността за подтикване към сформиране на правилните обединения. Тя трябваше да използва положението и властта си, за да контролира опозицията. Разцепени на фракции, разделени по функции и отговорности, притежаващи почти неограничена свобода в определена тясна област, по-влиятелните Сестри се съюзяваха и сформираха опозиция на Прелата. Информация за отделните групировки се събираше бавно и трудно и те трябваше да бъдат под постоянен контрол, силите им трябваше да бъдат уравновесявани. Постигането на баланса бе задача на Прелата. От нея зависеше установяването на контрола.
Макар Сестрите да не можеха да изместят Прелата от кабинета й, освен ако не докажеха измяна срещу Двореца и Създателя, те подкопаваха стабилността на общия им дом със скандали и междуособици. Прелатът трябваше да овладее тези енергии и да ги насочи към благородни цели.
Излизаше, че да се управлява Дворецът в името на Създателя, означава по същество да се вземат под внимание отделните личности с техните чувства и усещания, а не просто да се дават заповеди. Вирна никога преди не бе гледала на работата на Прелата от такава гледна точка. За нея всички в Двореца бяха голямо щастливо семейство, всеки член на което безусловно предан на Създателя и следващ покорно посоката, дадена от Прелата. Благодарение на Прелата, всеки в Двореца имаше своя цел, която, от гледна точка на Вирна, беше напълно задоволителна.
След разговора с Аналина Вирна се почувства още повече не на място и в същото време по-подготвена да се справи със задачата. Досега не беше и подозирала огромните познания на Прелата относно най-дребни неща от дворцовия живот. Не беше чудно, че Прелат Аналина изглеждаше така, сякаш няма нищо по-лесно от това да се ръководи Дворецът. В това тя беше майстор, жонгльор, който може да премята във въздуха дванайсет топки и в същото време да се усмихва и да потупва някоя послушница по главата.
Вирна разтърка очи и се прозя. Беше поспала едва няколко часа, но я чакаше работа и не можеше да се излежава повече. Пъхна дневника в джоба си под колана, като предварително бе изтрила внимателно всичко изписано, и се запъти към кабинета си. Пътьом се спря край езерцето, за да наплиска лицето си.
Двойка зелени патици се приближиха към нея, заинтригувани какво ли прави тази жена в техния свят. Покръжаха малко около нея, после, очевидно доволни, че тя не иска нищо друго, освен да сподели водата им, се отдалечиха. Небето бе величествено розово с виолетови нишки, въздухът — чист и свеж. Макар да беше дълбоко притеснена от наученото през нощта, Вирна изпита оптимизъм. Както всичко наоколо в светлината на настъпващия ден, тя почувства как в главата й също просветлява.
Изправи се и тръсна ръцете си от водата, докато се мъчеше да намери начин да разкрие кои Сестри в Двореца са се врекли на Пазителя. Това, че Прелатът й имаше доверие и й бе заповядала да го направи, не означаваше, че ще се справи. Въздъхна, после целуна пръстена на Прелата, произнасяйки молитва към Създателя да я напътства и да й покаже начин да се справи със задачата.