Обречен на мълчание

Корва се разсмя. Левин погледна към Тайсън, след което се усмихна кисело.

— Моля да не го забравяте — каза той.

— Да, сър.

— Подполковник — започна Корва, — бих искал, в качеството си на непосредствен командир на лейтенант Тайсън, да свидетелствате за характера му, ако се стигне до гласуване на присъда.

Левин замислено предъвка пурата си, после отговори:

— Надявам се да не се стигне толкова надалеч. Но ако това стане, не знам дали краткото ми познанство с лейтенант Тайсън ще бъде от голямо значение.

— Предполагам, че военният съд ще оцени възможността да чуе, че лейтенант Тайсън е изпълнявал добре задълженията си тук. Така ли е, или не, подполковник?

Подполковник Левин остави пурата си в пепелника. Той погледна към Корва.

— Може би сте обърнали внимание, че съм малко възрастен за чина на подполковник. Може би сте забелязали също, че Форт Хамилтън не е Пентагона или щабквартирата на НАТО. Накратко, може да се каже, че ме подминаха при повишаването в чин полковник, а отгоре на всичко ми пробутаха тази лайняна работа. Но както и да е, аз обичам Хамилтън, дори ако според армията това да е чакалнята пред прага на забвението. Но изглежда че отново са се сетили за мен и се говори, че ще стана командир на базата, след като полковник Хил напусне през октомври. Вероятно ще можете да разберете, господин Корва.

— Левин се вгледа внимателно в Корва. — Баща ми беше техник тук. И това ще бъде последното им местоназначение, защото съм на служба вече повече от трийсет години. Оттук ще се прибера вкъщи, на Брайтън Бийч, надолу по крайбрежния булевард. И с това ще завърша пълната обиколка. Понякога ще се връщам тук, за да доведа жена си на вечеря в клуба или за да присъствам на някоя тържествена церемония като бивш комендант на базата и ще правя всичко онова, което правят старите воини, които се пенсионират и живеят близо до военни бази. И това ще е един добър живот. — Той погледна към Тайсън.

— Това означава ли, че отговорът ви е не? — попита Корва.

— Не. Не означава. — Левин се обърна отново към Корва. — Всъщност отговорът е да. Ще се радвам да кажа от свидетелската скамейка, че лейтенант Тайсън има добър характер. Просто исках да ви накарам да оцените онова, което правя.

Корва се усмихна.

— Благодаря ви, подполковник — каза Тайсън.

Левин изсумтя. Известно време никой не продума. Вратата се отвори и капитан Ходжиз си седна на мястото без да промълви и дума.

Левин размести някакви листове хартия на бюрото си.

— Добре… — Той си пое дъх с хриптене. — Така… — После се обърна към Тайсън и се изкашля. — Лейтенант Бенджамин Тайсън, получих указания да ви прочета предявените към вас обвинения. — Левин извади от папката един голям лист и го вдигна пред очите си, така че лицето му остана скрито, после зачете: — „Лейтенант Бенджамин Дж. Тайсън, обвинен сте в следното: Нарушаване на Единния кодекс на военното правосъдие, член 118, убийство. И по-точно, първо: В това, че Бенджамин Дж. Тайсън, старши лейтенант от армията на Съединените щати, понастоящем служещ в поделението Форт Хамилтън, Бруклин, Ню Йорк, а по време на извършване на престъплението в рота“ Алфа „, Пети батальон, Седма моторизирана част на Първа въздушна дивизия, във или близо до град Уей, в провинция Туа Тиен, в бившата република Виетнам, във или в близост до болница“ Милосърдие „, на или малко преди или след 15 февруари 1968 г., е участвал в действия, които са били присъщо опасни за други лица и е проявил неоправдано незачитане на човешкия живот, с което е причинил убийството на неизвестен брой, но не по-малко от деветдесет, човешки същества от източен произход, мъже и жени на различна възраст, чиито имена са неизвестни, пациенти и служители на гореспоменатата болница, като ги е застрелял или е допуснал да бъдат застреляни, или е наредил да бъдат застреляни, с пушечен или пистолетен огън, или е причинил смъртта им с ръчни запалителни гранати, и/или посредством други средства и начини за умъртвяване, които още не са установени.“