Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
Левин погледна над листа с обвинението и очите му се спряха за момент върху лицето на Тайсън. Тайсън седеше, опрял брада на ръката си, с очи, приковани върху стената зад Левин, а съзнанието му се рееше някъде надалеч в неизвестно време и място. В стаята се възцари пълна тишина. Левин се изкашля и продължи: — „Второ: В това, че Бенджамин Дж. Тайсън, във или близо до град Уей, в провинция Туа Тиен, в бившата република Виетнам, във или в близост до болница“ Милосърдие „, на или малко преди или след 15 февруари 1968 г., е участвал в действия, които са били присъщо опасни за други лица и е проявил неоправдано незачитане на човешкия живот, с което е причинил убийството на четиринайсет бели хора, мъже и жени, по начина, описан в точка първа, чиито имена са както следва: Жан Монто — мъж, лекар, французин. Възраст — четирийсет и шест, Ивън Доугъл — мъж, лекар, австралиец, възраст — трийсет и четири, Бернхард Рюгер — мъж, лекар, германец, възраст — двайсет и девет, Мери Броа — жена, медицинска сестра, французойка, възраст — двайсет и пет, сестра Моник (Ивет Дюлан) — жена, медицинска сестра/монахиня, французойка, възраст — двайсет и една, сестра Еме (Анриет Ла Блан) — жена, медицинска сестра/монахиня, французойка, възраст — двайсет и една, сестра Ноел (Рен Мороа) — жена, медицинска сестра/монахиня, белгийка. Възраст — двайсет и три, Пиер Галан — мъж, санитар, французин, възраст — трийсет и една, Мартен Луберс — мъж, лаборант, датчанин, възраст — двайсет и три, Брат Донатус (истинското му име е неизвестно) — мъж, сътрудник, националност — неизвестна, възраст — четирийсет и една, Сюзън Доугъл (съпруга на Ивън Доугъл) — австралийка, възраст — трийсет и пет, Линда Доугъл (дъщеря на Ивън и Сюзън Доугъл) — жена, австралийка, възраст — петнайсет.“
Подполковник Левин съзерцава листа още няколко секунди, после го остави върху бюрото си. Запали отново пурата си и дръпна от нея.
Тайсън долавяше тракането на пишещите машини в съседния кабинет. През прозореца се чуваше как армейския оркестър репетира на учебния плац. Свиреха „Сладка Джорджия Браун“.
Левин взе копие от обвинението и го подаде направо на Тайсън. Без да го погледне, Тайсън го подаде на Корва, който без да го прочете, го прибра в чантата си. Левин подаде на Корва няколко захванати с кламер листи хартия.
— Това са имената и кратките биографии на белите жертви, посочени в обвинението. Те са били предоставени на майор Харпър от Католическата агенция за взаимопомощ в Париж и представляват списъка на липсващите служители на мисията, плюс двама членове на семейство, които са били изпратени на работа в болница „Милосърдие“ по време на въпросния случай. Имате ли някакви въпроси, господин Корва? — обърна се Левин към Корва, който прелистваше страниците.
— Десетки, подполковник, но за съжаление вие не можете да отговорите на нито един от тях.
— Да, вероятно не мога. — Левин остави пурата си.
— Това ли е всичко, подполковник? — попита Корва.
— Подполковникът ще ви каже, когато свърши — отговори му Ходжиз.
Корва се усмихна и се наведе към Ходжиз.
— Бихте ли искали да прекарате остатъка от деня в лечебницата? — попита той с любезен глас.
— Как се осмелявате да заплашвате! — скочи на крака Ходжиз.
— Не беше заплаха. — Корва се изправи. — Това…
— Свободно! — изкрещя Левин. — Седнете, капитане. — После се обърна към Корва. — Моля, седнете и вие, господин Корва.
Ходжиз и Корва седнаха. Тайсън гледаше през прозореца с подчертано безразличие. Армейският оркестър беше засвирил „Някъде там“ от Джордж М. Коън и той потропваше с крак в ритъм с жизнерадостната мелодия.