Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
— Това няма значение — нетърпеливо отвърна Тайсън. — Аз никога не съм бил юрист. И почти всички, които съм защитавал, бяха неоспоримо виновни.
— Естествено. Иначе нямаше да бъдат там.
— Така е — отвърна Тайсън.
— Армията рядко събира военен съд, освен ако не са сигурни, че обвиняемият е виновен — добави Корва. — ако има някакви съмнения във вината на подсъдимия, те оттеглят обвинението или предлагат на обвиняемия някакво наказание извън рамките на правната система. Понякога нареждат продължаване на разследването. Но никога не влизат в заседателната зала на военния съд, като си стискат палци, както обичайно прави един прокурор по граждански дела. — Корва погледна към Тайсън и се усмихна. — Добре тогава, колко дела спечелихте, когато представяхте страната на обвинението? Всичките ли?
— Повечето от тях се признаха за виновни. Другите бяха изобличени бързо и мълчаха. Имам предвид като дезертьори. Човек просто или е там, където се предполага да бъде, или не е. Но това тук не е местен военен съд. Нашето е военен съд от общ характер, случаят е много сложен, а присъдата, която се предвижда, е смъртно наказание. Така че не виждам никаква аналогия.
— Има известно сходство. Повечето от хората, които защитавам, са също така очевидно виновни, както и един дезертирал войник. Обаждат ми се, когато вече са уволнили служебния си защитник, предоставен им от армията, и са отчаяни… И в тази сравнително ограничена среда, съм известен като Свети Джуд — защитника на безнадеждните случаи.
— Хайде пък сега!
— Не се отчайвай, Бенджамин — усмихна се Корва.
— Вярвай, че ще успея да направя някакво чудо.
— И аз на това се надявам. — Тайсън се изправи и отиде до прозореца. Той огледа малкото поделение долу, в което течеше ежедневния армейски живот.
— Понякога си спомням лицата на обвиняемите, които въвеждаха в залата на военния съд. Не обичам да виждам този израз по лицата на хората. Видът на толкова силно уплашени хора ме подтиска. И всички в съдебната зала се притесняват. Не бих искал да имам такова изражение, Винс.
— Имаш право да се страхуваш — каза Корва. — Но няма да изглеждаш изплашен. Не и пред съдебния състав на военния съд. И сам го знаеш.
— Да, знам го. Няма и да трепна, когато ми дадат от двайсет години до доживотен затвор.
— Доживотен затвор? Господи, тогава аз ще трепна!
Тайсън се извърна от прозореца и погледна към Корва.
— Между другото — продължи Корва, — когато влезем вътре, можеш спокойно да говориш онова, което мислиш. Казваш, че си в добри отношения с Левин, така че няма нужда да ме оставяш да говоря само аз. Също така не забравяй, че той не представлява обвинението. Той просто е непосредствения ти началник, и е длъжен да си върши работата.
— А каква му е работата днес, Винс?
— Да те уязви.
Вратата се отвори и капитан Ходжиз подаде глава иззад нея.
— Почва се… — каза Тайсън на Корва.
Корва се разсмя. Ходжиз изглеждаше ядосан и смутен. Той се изкашля и каза:
— Подполковникът ще ви приеме веднага. Корва стана и тръгна пръв към кабинета на Левин. Корва отстъпи надясно, Ходжиз наляво. Тайсън отиде право до бюрото, козирува и рапортува:
— Лейтенант Тайсън на вашите заповеди, сър. Левин отвърна на поздрава му, след което стана и стисна ръката на Винсънт Корва, после го представи на капитан Ходжиз, който също се ръкува с него. Подполковник Левин седна, Корва седна на стола, който му посочи Ходжиз, Ходжиз също седна. Тайсън продължи да стои в положение мирно. Сигурен беше, че са изпълнили всичко, което се изисква от протокола, но някак си имаше чувството, че са го пренебрегнали. Помисли си да им припомни, че са се събрали тук именно заради него.
— Седнете, лейтенант — кимна подполковник Левин. Тайсън седна на единствения свободен стол между Корва и Ходжиз. Левин помълча малко, след което каза:
— Имам пред себе си копие от доклада за предварителното разследване на майор Керън Харпър, проведен според член 31 от Единния кодекс на военното правосъдие. — Той отвори една папка, сложена на бюрото му, и се бърна към Тайсън: — Помолих капитан Ходжиз да присъства като свидетел, поради факта, че вие водите със себе си адвокат.
Тайсън кимна.
— Моля, отговаряйте с думи, лейтенант — каза Ходжиз.
— Да, сър — отвърна Тайсън.
— Разпоредиха ми — продължи Левин, поглеждайки надолу към папката, — като ваш командир, да ви осведомя за някои страни на това разследване.
— Може ли да получа копие от доклада на предварителното разследване, полковник? — попита Корва.
— Не, не можете. И вие, и аз знаем, господин Корва, че за разлика от доклад от предварително разследване по член 32, това тук е неофициална информация. Този доклад е адресиран от майор Керън Харпър до генерал Джордж Питърс, командир на Форт Дикс, който има пълномощията да свика военен съд от общ характер по този случай. Независимо от това, генерал Питърс ми нареди, по съвет на военната прокуратура, да прочета на обвиняемия някои от касаещите го части на този доклад.