Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
— Капитан Ходжиз — каза Левин на Ходжиз, — ще се отнасяте към господин Корва с учтивостта, която офицерите от армията на Съединените щати дължат на всички цивилни лица. Това не е Прусия и вие не се намирате в пруската армия. Отпуснете се, човече.
Лицето на Ходжиз от червено бе станало пепеляво.
— Да, сър — рязко отвърна той.
Тайсън разсеяно се усмихваше, докато кракът му започна да потропва по-бързо в съзвучие с ускорения ритъм на песента.
— Ще отмина забележката ви без внимание, като се има предвид, че бяхте предизвикан да я направите — каза Левин на Корва. — Лейтенанте — обърна се той към Тайсън, — ако възнамерявате да танцувате степ, не бихте ли могли да изчакате, докато напуснете тази сграда?
— Да, сър — отговори Тайсън и спря да потропва.
Левин взе лист хартия и го прочете наум с известна съсредоточеност, сякаш се опитваше да вникне в смисъла на текста. Най-сетне остави листа и се обърна към Тайсън.
— Лейтенант Тайсън, получих заповед от полковник Хил, коменданта на базата, да ви поставя под арест.
За секунда Тайсън погледна към Корва, после се втренчи в Левин, който отклони погледа си.
— Вероятно знаете — продължи той, — още от времето на предишната си служба, че военният арест е морално и правно ограничение, а не физическо наказание. Въпреки това той представлява по-голямо ограничение на свободата ви на движение, отколкото ограничението, на което сте подложен понастоящем. Моля, не ме прекъсвайте, господин Корва. Просто слушайте. Лейтенант Тайсън, условията на наложения ви арест, са следните: от вас не се изисква да изпълнявате всичките си офицерски служебни задължения, и всъщност в този момент задълженията ви към работата в музея приключват, а името ви е заличено от всички списъци на нарядите в базата. Не можете да напускате базата без мое разрешение или без разрешението на офицера, който аз ще упълномощя за това. Ще идвате на доклад в този кабинет в девет часа всеки ден, като ще се явявате пред мен, капитан Ходжиз, или дежурния офицер през почивните дни. Ще се разписвате в книга, въведена специално за тази цел, на всеки три часа до двайсет и един часа. След този час трябва да бъдете в дома си и да не излизате оттам, докато не дойдете да рапортувате тук в девет часа. Няма да носите оръжие. Ще ограничите движението си из базата до гарнизонната лавка, супермаркета, офицерския клуб, жилището си и гимнастическия салон, ако имате желание да го ползвате. — Левин подаде на Тайсън лист хартия. — Това е заповедта за ареста ви. Имате ли въпроси?
Тайсън поклати глава, което навярно би предизвикало Ходжиз да му каже да отговаря на подполковника с думи. Но Ходжиз явно бе още под влияние на отправеното му порицание, въпреки че очевидно бе доволен от крайния резултат от срещата.
— Възнамерявам да отправя възражение до полковник Хил по повод на този арест — заяви Корва. — Той е тежък и ненужен, освен това намирам за неправилно, че един офицер се третира по такъв начин. А и изглежда някак си поръчан от другаде, а? Левин кимна, сякаш в знак на съгласие.
— Нямате Юридически правомощия да се противопоставите на заповедта за арест — каза той. — Но ако искате да се срещнете с коменданта на базата, мога да го уредя.
Корва се изправи.
— Това ли е всичко? — попита той, като хвърли поглед към Ходжиз.
— Това е всичко, което аз имах да ви кажа — кимна Левин. — Вие или клиентът ви — имате ли вие да кажете нещо?
— Клиентът ми иска разрешение да напусне базата в двайсет и един часа, с цел да се напие с мен — каза Корва.
— Разрешението е дадено — отговори Левин. — Ще дойдете да ми докладвате тук утре в девет сутринта — обърна се той към Тайсън.
— Да, сър.
Левин се изправи, последван от Тайсън и капитан Ходжиз. Погледна към Тайсън и каза с едва забележимо свиване на раменете:
— Това е всичко, лейтенант.
Тайсън козирува, завъртя се кръгом и елегантно напусна кабинета.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Бен Тайсън мина по коридора и слезе надолу по стълбите, като смътно съзнаваше къде отива, и още по-малко си даваше сметка за стъпките, които го следваха.
Корва го настигна. На излизане от сградата на щаба, Тайсън си запали цигара.
— Знаеше ли, че това ще се случи? — попита той Корва.
— Горе-долу.
— Защо не ми каза?
— Ти също знаеше, Бен. Хайде да спрем да се преструваме, че това е някаква глупава бюрократична мярка за стягане на дисциплината в армията. Тези хора възприемат всичко това съвсем сериозно. Обвиняват те в убийство. Знаеш го още от деня, в който приятелят ти е дал книгата на Пикард. Тайсън си дръпна от цигарата.