Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Това, което току-що прочетохме, незабавно се опровергава от продължението на тая история. Такова е то „свещеното“ писание. Стих 23 уверява, че поради великодушието на Елисей израилското царство занапред било избавено от нахлуването на сирийци. Но прочетете стих 24: „след това сирийският цар Венадад събра цялата си войска, тръгна и обсади Самария“. За да избягнат необходимостта да обясняват тези безсмислени и прекалено глупави противоречия, учебниците по „свещена история“ говорят само за чудото с ослепяването на сирийците.
И така, на сцената пак е Венадад. Това е същият Венадад, на когото, както помните, цар Ахав дал възможност да се скрие. „И настана голям глад в Самария, когато я обсаждаха, тъй че една ослешка глава се продаваше за осемдесет сикли сребро, и четвърт каба гълъбови куришки — за пет сикли сребро“. Това е казано в стих 25.
„Веднъж израилският цар вървеше по стената и една жена му думаше с плач: помогни ми, господарю мой, царю.
Той отговори: ако господ ти не помогне, отде ще ти помогна аз? От гумното ли, от лина ли?
Попита я още царят: какво ти е? А тя отговори: тая жена ми каза: дай твоя син да го изядем днес, а моя син ще изядем утре.
И сварихме моя син и го изядохме. На другия ден аз й казах: дай и ти сина си да го изядем. Но тя скри сина си.
Царят, като чу думите на жената, раздра дрехите си; и като вървеше по стената, народът видя, че той носи на самото си тяло вретище.
И царят каза: това и това да ми стори бог и още повече да стори, ако остане днес главата на Елисея, Сафатовия син, върху му.
А Елисей седеше у дома си, и старците седяха у него. И прати (царят) едного от своите хора. Преди да дойде пратеникът при него, Елисей каза на старците: видите ли, че тоя син на убийца прати да ми вземат главата? Гледайте, когато дойде пратеникът, затворете вратата и го притиснете с вратата. А ето и тропота от нозете на господаря му след него!
Докле още говореше с тях, ето пратеникът пристигна при него, и Елисей каза: ето каква неволя от господа! Какво да чакам занапред от господа?“ (IV Царства, гл. 6, ст. 26–33).
За щастие, въпреки че бил причина за глада, Елисей скоро променил положението на нещата. Полюбувайте се: „Каза още Елисей: чуйте словото господне! Тъй говори господ: утре по това време една мяра чисто брашно ще струва една сикля, и две мери ечемик една сикля при портите на Самария“ (гл. 7, ст. 1).
„Господ бе направил тъй, че в сирийския стан се чу тропот от колесници, цвилене от коне, шум от голяма войска. И сирийци си бяха казали един другиму: навярно израилският цар е наел против нас хетейските и египетските царе, за да ни нападнат.
Затова бяха станали и избягали в мрачината и оставили шатрите си, и конете си, и ослите си — целия стан, както си беше, и бяха забягнали, за да се избавят“ (ст. 6–7).
„Тогава народът излезе и разграби сирийския стан и една мяра чисто брашно стана за сикля, и две мери ечемик — за сикля, по словото господне“ (ст. 16).
След като разказва, че сонамитянката, на която Елисей възкресил детето, се крила от глада във филистимската страна седем години, глава 8 разказва и историята на „капитан“ Азаил. За да я разберем, трябва да си припомним, че когато Илия (не Елисей, не!) бил на планината Хорив, след земетръса и огъня бог му казал: „върни се по пътя си през пустинята в Дамаск (четиридесет денонощия ходене. — Л. Таксил), и кога пристигнеш, помажи Азаила за цар на Сирия, а Ииуя, Немесиевия син, помажи за цар над израиля“ и т.н. (III Царства, гл. 19, ст. 15–16).
Библията не обяснява защо Илия не помазал ни Азаила, ни Ииуя: бог отец казал гореприведените думи, и толкоз. Сега ние имаме работа с Елисей. „Свещеният“ писател изведнъж си спомня за Азаил и Ииуй и се кани да поправи криво-ляво разсеяността си, щом има под ръка Елисей. Най-сетне поне сега ще научим кой е тоя Азаил.
„И дойде Елисей в Дамаск, когато сирийският цар Венадад беше болен. Обадиха на Ванадада и казаха: тук дойде божият човек.
Тогава царят каза на Азаила: вземи в ръка дар и иди посрещни божия човек и попитай чрез него господа, думайки: ще оздравея ли от тая болест?
Азаил отиде да го посрещне и взе в ръка дар и всичко най-добро в Дамаск, колкото могат да носят четирийсет камили, па отиде и застана пред лицето му и каза: твоят син Венадад, сирийският цар, ме прати при тебе да попитам: ще оздравея ли от тая болест?