Убийството на султана
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2248-6
- Переводчик: Елен Кирчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убийството на султана». Краткое содержание книги:
Слушаше ме с невярващ поглед, но накрая не издържа и се намеси.
– Но госпожа Нюзхет не е мислела, че венецианците или мамелюците са убили Завоевателя – и когато не отговорих, изказа хипотезата си. – Смятала, че е убит от първородния си син Баязид. Статията за отцеубийството, която намерихме в дома и… Говоря за изследването на Фройд. Думите върху листа хартия между страниците… Patricide, Filicide, Fratricide… Отцеубийство, детеубийство и братоубийство…
Можеше да ме укори, че отново си сменяме ролите и той задава въпросите, а аз отговарям, но щях да се пръсна, ако не кажех какво мисля.
– Добре, а вие какво мислите, господин Невзат? Вече имате информация по въпроса. Права ли е била Нюзхет? Дали наистина Завоевателя е убит от сина си?
Преди да отговори, ме изгледа любопитно. Дали наистина се интересувам, или се опитвам да го насоча по грешна следа?
– Не зная – почеса брадата си. – Трудно е да се каже със сигурност. Ако се съди по разказа ви, можем да говорим за кървава дворцова интрига. Естествено, че Баязид би могъл да е замесен, дори може да е бил главният инициатор. Враждата на Исхак паша с падишаха датира отдавна. Завоевателя е посегнал на интересите на заможната класа и духовенството. Ако е истина, че е възнамерявал да остави властта след себе си на малкия си син Джем султан… Когато съпоставим всичко това, можем да кажем, че убиецът е Баязид II. Но когато дори не е сигурно, че Завоевателя е бил отровен, едва ли е правилно да твърдим това. Големият орел, както са го наричали италианците, може да е починал от болест. Ако липсва престъпление, няма смисъл нито от разпити, нито от заподозрени…
Разговорът ни най-сетне стигна донякъде.
– Ето защо Нюзхет е искала токсикологично изследване – изплюх камъчето. – За да се увери дали Завоевателя е бил отровен. И като не е могла да го постигне законно, се е свързала с ония крадци на гробове.
В очите му отново се настани онова скептично изражение, което никак не ми допадаше.
– Напълно споделям мнението ви. Дотук няма никакъв проблем. Същинският въпрос е дали госпожа Нюзхет е била убита заради това изследване… Вече знаем, че между смъртта на бившата ви приятелка и нападението над бившия ви асистент няма връзка. Откровено казано, това доста ни улеснява. Защото, ако извършителите на двете деяния бяха едни и същи, лесно можехме да заключим, че си имаме работа с фанатизирани националисти, желаещи да унищожат всеки, хвърлил сянка върху османците, посягащи на всеки от любов към Завоевателя.
Говореше за Тахир Хакъ и съучастниците му. Значи и Невзат сериозно се съмняваше в тях. Но май вече се отказваше от тази хипотеза. След като Сезгин, а сега и Тахир Хакъ и бандата му се оказваха невинни, не оставаше друг освен мен. Като се имат предвид и лъжите, които наговорих на полицаите, и към тях се прибави и показанието на Адем Дилли, а и изстреляните от този пистолет два куршума… Така де, защо Невзат ще ме покани и ще ме кара надълго и нашироко да разказвам за Завоевателя… И ще подмята „Ако съвестта ви говори друго, тогава“… Естествено, умникът веднага е разбрал колко съм слабохарактерен и ще ме накара да си призная като Разколников… Нали каза, че имаме достатъчно време… Ще ме държи, докато призная… И може би трябва да го направя. Може би съм убил Нюзхет… Освен мен всички останали един по един излизат на чисто. Щом те са невинни, значи аз съм убиецът… Може би трябва да си призная преди да докажат вината ми. Отново гласът на татко в главата ми. „Не можеш да се бориш с държавата, синко… Предай се.“ Да, мисля, че трябва да се предам… Вероятно още сега трябва да разкажа какво съм скрил от полицията…
– Млъкнахте, професоре…
Ироничните думи на Невзат ми дойдоха като студен душ. Моментално се изпари приятният уют на приемането, ленивостта на признанието. Не, не биваше да казвам каквото и да било. Не, до доказване на противното всеки е невинен. Онзи епилептик руски писател накара героя си да влезе в ада заради чувството за вина, а аз защо да признавам престъпление, което не съм извършил? Побърканият ми по държавата баща искаше синът му да бъде почтен гражданин, уважаващ законите, но защо аз да гния години в затвора?