![Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/1/pushki-virusi-i-stomana-kakvo-opredelya-sdbinite-na-choveshkite-obshchestva-bg-download.jpg)
Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
- Автор: Даймонд Джаред Мэйсон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-262-0
- Переводчик: Юлиян Антонов
- Жанр: История
Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:
В рамките на този въпрос се крие още един. През Плейстоценските ледникови епохи, когато една огромна част от океанските води е била затворена в континенталните ледници и морското равнище е било много ниско от сегашното, плиткото Арафурско море, което днес дели Австралия от Нова Гвинея, е било просто една дълга и ниска земна суша. С разтапянето на ледниците в периода отпреди 12 000 и 8000 години морското ниво се е покачило, с което по-ниските земи са били залети, а дотогавашният континент — Голяма Австралия — се е разделил на два полуконтинента, Австралия и Нова Гвинея (вж. Фигура 15.1).
Човешките общества на тези две дотогава свързани земни маси в модерните времена вече доста са се различавали помежду си. За разлика от всичко онова, което казах за коренните австралийци, повечето новогвинейци, като народа на Яли, са били земеделци и свинари. Живеели са в постоянни селища и политически са били организирани по-скоро в племена, отколкото в номадски групи. Всички новогвинейци са имали лъкове и стрели, а повечето са използвали и керамични съдове. Живеели са в по-големи селища, имали са повече мореплавателни съдове и много по-разнообразни инструменти от австралийците. Вследствие на това, че са били не ловци-събирачи, а производители на храни, новогвинейците са живеели и в много по-гъсти популации. Площта на Нова Гвинея отговаря на една трета от австралийската, но на нея се е препитавало няколко пъти по-многочислено население.
Защо човешките общества, живеещи на по-големи земни маси, произлезли от Плейстоценска Австралия, са „изостанали“ в развитието си, докато тези на по-малките са „напредвали“ толкова бързо? Защо всички новогвинейски нововъведения не са се разпространили и в Австралия, която е разделена от Нова Гвинея само с деветдесетте мили на Торесовия проток? От гледна точка на културната антропология разстоянието между Австралия и Нова Гвинея е дори по-малко от 90 мили, защото и в самия проток има острови, населени от земеделци, които са познавали лъка и стрелите и в културно отношение са напомняли повече новогвинейците. Най-големият от тези острови се намира само на десет мили от Австралия. И тези островитяни са водели оживена търговия не само с коренните австралийци, но и с новогвинейците. Защо са се появили две толкова различни вселени, разделени само от един спокоен пролив, рутинно прекосяван с канута?
В сравнение с коренните австралийци новогвинейците изглеждат културно „напреднали“. Но в представите на повечето други модерни народи дори самата Нова Гвинея е „изостанала“. До момента, в който европейците започват да колонизират острова в края на XIX в., всички новогвинейци са били неграмотни, служели са си с каменни сечива и не са били организирани (с някои нищожни изключения) в държави или етнархии. И ако приемем, че новогвинейците са „прогресирали“ в сравнение с австралийските аборигени, защо не са „прогресирали“ като повечето евразийци, африканци и коренни американци? В това отношение народът на Яли и техните австралийски братовчеди предлагат поредица от загадки.
Когато ги питат за културната „изостаналост“ на аборигените, повечето бели австралийци си имат един прост отговор: предполагаемата недоразвитост на самите аборигени. Ако говорим за лицева структура и цвят на кожата, аборигените със сигурност се различават от европейците, което е карало някои автори от края на XIX в. да ги смятат за липсващото звено между хората и маймуните. А и как иначе би могъл да се обясни фактът, че само за няколко десетилетия белите английски колонисти са създали грамотна, хранопроизводителна и индустриална демокрация, докато местните жители в продължение на 40 000 години са си оставали неграмотни ловци-събирачи? Особено поразяващ е фактът, че Австралия разполага с някои от най-богатите в света залежи на желязо и алуминий, както и с богати ресурси от мед, калай, олово и цинк. Тогава защо коренните австралийци не са познавали металите и са живеели в Каменната ера?