![Истинската история за носа на Пинокио [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/5/istinskata-istoriya-za-nosa-na-pinokio-bg-download.jpg)
Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— Нека да започна с нараняванията по главата и врата на Ериксон. Те са получени при два различни случая. Част от тях са получени, преди той да почине около десет часа вечерта. Другата част са от нощта, когато той е бил вече мъртъв от няколко часа и степента на вкочаняването на трупа е напълно развито както по лицето, така и по врата — заключи доктор Лидберг с дискретно покашляне.
Изясняването на тази подробност му беше отнело по-голямата част от времето. Сложен пъзел, който се решаваше с помощта на контузии, счупени кости с различен размер, фрактури с различна дължина, рани, които се вплитаха една в друга и се наслагваха една върху друга и които можеха да се оценят, след като се направи преценка на кръвоизливите, отоците, раните, драскотините и обикновените синини, казано на обикновен шведски.
— За съжаление, тъкмо тук положението става доста заплетено, усложнява се в юридически смисъл, така да се каже — каза доктор Лидберг и въздъхна. — По отношение на нараняванията, възникнали, след като вече е бил мъртъв, те са многобройни. Казано на елементарен език, някой е счупил черепа му с кръгъл инструмент от дърво с диаметър приблизително десет сантиметра, най-вероятно бейзболна бухалка от стария модел или просто тояга с подобна форма. Общо около десет различни удара.
— Извинете, но в какво се състои юридическото усложнение? — попита Лиса Лам и се усмихна любезно.
— Посегателството, на което е станал жертва, докато е бил жив, са най-вероятно удари с ръка, като аз и моята колежка сме напълно единодушни, че става въпрос за два или може би три силни юмручни удара.
— С риск да изглеждам глупава — каза Лиса Лам и се усмихна още по-любезно — все още не разбирам…
— Проблемът е, че тези удари не биха могли да причинят смъртта му — прекъсна я професор Хансон, като впи поглед в Лиса Лам. — Единият удар попада върху носа му, а после още един засяга костта над дясната му буза. Фрактура на костта на носа с последващ силен кръвоизлив. В резултат щеше да се появи една голяма синина на окото след няколко часа, ако той беше жив. Това обаче не се случва, защото той почива в рамките на най-много половин час. Това е всичко, следователно той не е починал в резултат на удар — обобщи единственият в стаята водещ световен авторитет тъкмо по този тип причини за смъртни случаи на хора.
— От какво е починал, тогава? — попита Лиса Лам, която изведнъж придоби вид на прокурор, който тъкмо беше установил юридическо усложнение.
— Адвокат Ериксон е починал от сърдечен удар — поясни доктор Лидберг с една, колкото е възможно по-дълбока въздишка.
„Какви ги говори този кретен. Какъв сърдечен удар? Той беше прекалено слаб, чисто и просто“, помисли си Бекстрьом.
Професор Хансон взе думата. Юмручен удар по носа, фрактура на носната кост и обилно кръвотечение от носа, но това не е нещо, от което човек може да умре. Още един удар по дясната буза, силен кръвоизлив, но от това той дори не е изпаднал в безсъзнание. Освен това има още едно нараняване. Фрактура на дясната китка, която е причинена от това, че някой е извил ръката му, като я е хванал за дланта, извил я е навън и същевременно я е огънал надолу. Със сигурност много болезнено, но отново не е нещо, от което някой би умирял.
Това, от което Ериксон е починал, е масивен инфаркт, който той е претърпял малко по-късно. Освен това на слабото му сърце е отделено голямо внимание в медицинските му картони. Първите проблеми със сърцето му били диагностицирани преди десет години. Неговият лекар е назначил обичайните лекарства, но точно както много от пациентите със сърдечни проблеми преди него и той проявявал нехайство както към лекарствата, така и към начина си на живот като цяло. Пиел прекалено много, ядял неподходяща храна, движел се прекалено малко, прекалявал с работата, подлагал се на прекомерен стрес, повече, отколкото тялото му можело да понесе.
Три години преди да почине, бил сполетян от първия си инфаркт точно по времето на един съдебен процес. Закарали го в спешното отделение на Каролинския институт, където останал в продължение на още няколко дни. След като му направили цялостни изследвания, било установено, че той проявява всички симптоми и поражения, които характеризират типичния пациент с проблемно сърце. След това, веднага след като се върнал към обичайното си ежедневие, се върнал и към онзи начин на живот, който рано или късно щял да го убие.