![Истинската история за носа на Пинокио [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/5/istinskata-istoriya-za-nosa-na-pinokio-bg-download.jpg)
Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— Разбира се, насилието, на което е станал жертва, в съчетание със силния стрес, който без съмнение е преживял, са най-вероятната причина за инфаркта, който в действителност го е убил — заключи професор Хансон. — Относно правното усложнение, което следва от това, вие сте определено по-компетентна от мен — продължи тя, като същевременно се обърна направо към Лиса Лам.
— Насилие в съчетание с причиняване на нечия смърт — каза Лиса Лам и кимна в израз на съгласие.
— Ами да, това е, което съдилищата решават в подобни случаи — каза Хансон. — Аз съм участвала в най-малко три такива случая.
Пет минути по-късно тя и колегата ѝ благодариха на Лиса Лам и нейните следователи за възможността да дойдат. Ако имаше още нещо, с което биха могли да помогнат, трябваше само да им се обадят. Иначе им желаеха успех в търсенето на извършителя. Пожелаха им да се видят скоро на съдебния процес.
— И така — каза Лиса Лам веднага след като посетителите им затвориха вратата след себе си. — Помагайте. Какво ще правим сега?
— Ще правим каквото правим обикновено — каза Бекстрьом и кимна подчертано. — Да се погрижим да намерим този, който е ударил Ериксон по ченето. Когато приключим с тази мажа подробност, можем да подхванем научния дебат.
— Радвам се да чуя, че сме единодушни — каза Лиса Лам, а в същия момент Тойвонен влезе в стаята, без преди това да почука.
„За да се отърве човек най-после от двама откачени доктори, цената явно е един истински финландец“, помисли си Бекстрьом.
— Освен това, разбира се, ще се погрижим да приберем Окаре, Гарсия Гомес и нашия свидетел — каза Аника Карлсон. — Ако не за друго, то поне за да избегнем по-нататъшни неприятности.
— Добре дошъл, Тойвонен — продължи тя и се усмихна на новия си посетител. — За мажо пропусна днешната изключителна съдебномедицинска презентация.
— Зная — каза Тойвонен. — Но не затова дойдох тук. За съжаление, страхувам се, че има нещо значително по-лошо — добави той, като зае мястото си на масата.
120
В 01,23,20 пилотът на закъснелия с три часа самолет на „Райънеър“ подаде сигнал за тревога до кулата за управление на въздушния трафик на летище „Скавста“. Той и неговият самолет се намираха на северния подстъп към летището на височина от малко над триста метра и се очакваше да се приземят след около две минути. На разстояние от точно шест километра на север от пистата за кацане, той беше забелязал два горящи автомобила на един горски път, който водеше към отдалечена къща в гората. Това, в което той най-вече искаше да се увери, беше, че на летището не се случваше нищо, което да му налага обезателно да стои надалеч оттам.
Отговорният диспечер го увери, че всичко беше наред, а колегата му подаде сигнал на полицията и на противопожарната бригада в Нюшьопинг. Точно в този момент, по изключение, пожарникарите се намираха само на няколко километра от двата автомобила, които горяха в гората. Само един час по-рано бяха вдигнати по лъжлив сигнал за пожар в разпределителна електростанция на десет километра западно от „Скавста“ и когато сега получиха следващия сигнал, бяха на път обратно към станцията си в Нюшьопинг.
Три минути по-късно бяха на мястото. За двата автомобила не можеше да се направи много, тъй като те вече бяха изгорели като факли. Затова пък близко разположената къща, обикновена лятна шведска вила, където огънят още не се беше разразил, беше спасена.
Ако всичко беше оставено на произвола на съдбата, къщата щеше да изгори до основи, като вероятно щеше да остане само комина, но този път не стана така. Половин час по-рано беше превалял проливен дъжд, който в съчетание с краткото време за отговор даде възможност на пожарникарите да угасят пожара, докато по-голямата част от къщата още беше невредима. Няма нужда да се казва, че това беше идеалното местопрестъпление. Приземният етаж беше порядъчно изгорял, пушек и сажди бяха проникнали на горния етаж и мансардата и за да овладеят огъня, пожарникарите трябваше да го залеят с тонове вода. Положението с автомобилите не беше толкова добро. Всичко, което беше останало от тях, бяха изгорели останки от ламарина и разтопена гума.
Тойвонен беше говорил както с колегите, които се намираха на мястото, така и с отговорната противопожарна команда. На десет метра от останките на първата кола бяха намерили първия труп. Вътре в къщата бяха открили още двама мъртви, като нито един от тях не беше загинал от пожара.