Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
От негова гледна точка успехът означаваше и навлизане в света на големите. Хората му и той бяха осигурили експертно съдействие на доказана революционна група. Сега можеше да се обърне към африканските си приятели за финансови средства. Според него те не бяха африканци, но предпочитаха да се наричат такива. Имаше начини Америка да бъде наранена, да бъде привлечено вниманието по начин, по който никоя друга революционна група не беше успяла. Ами какво ще стане, ако например изключи осветлението в петнадесет щата? Алекс Добенс знаеше как да направи това. Революционерът трябва да открие как да удари хората там, където живеят, а има ли по-добър начин от този да направиш така, че онова, което смятат за даденост, да се превърне в нещо, на което не може да се разчита? Ако покаже, че корумпираното правителство дори не може да поддържа осветлението както трябва, какви ли не съмнения може да вкара в главите на хората след това. Знаеше, че Америка е общество на вещите. Но какво ще стане, ако тези неща спрат да работят? Какво ще си помислят хората тогава? Не знаеше отговора на този въпрос, но усещаше, че нещо ще се промени, а той търсеше точно това.
19.
ТЕСТОВЕ И ИЗПИТИ
— Странна птица е той — отбеляза Оуенс. Досието беше резултат от триседмична работа. Разбира се, можеше да стане и по-бързо, но ако обектът не трябва да узнае, че го разследват, се налага да се действа по-заобиколно.
Денис Кули беше от Белфаст, роден в католическо семейство от средните класи, макар и никой от починалите му родители да не е ходел на църква, което определено е странно за район, където религията определя както живота, така и смъртта. Денис е посещавал църквата — необходимост за младеж, учащ се в енорийското училище — до влизането си в университета, а след това е престанал и никога не се е завърнал. Няма абсолютно никакво криминално досие. Нищо. Дори не фигурираше и в списъка на заподозрените сътрудничещи лица. Като студент в университета се е навъртал около няколко групи от активисти, но никога не е членувал в тях, като очевидно е предпочитал заниманията си по литература. Завършил с най-високите отличия. Оуенс прочете, че е посещавал няколко курса по марксизъм и няколко по икономика, където винаги са преподавали професори с крайно леви позиции. Полицейският инспектор изсумтя. Сякаш си нямаха достатъчно такива в лондонския икономически университет.
За период от две години имаха само записки от данъчните служби. Беше работил в книжарницата на баща си и що се отнася до полицията, той просто не съществуваше. Това беше проблемът на полицейската работа — човек забелязва само криминалните престъпници. Няколко много дискретни запитвания в Белфаст не дадоха никакви резултати. Всякакви хора ходеха в тази книжарница, дори и войници от английската армия, пристигнали там по времето, когато Кули е завършил университета. Витрината на книжарницата била разбивана веднъж-два пъти от развилнели се протестанти — причината да бъдат повикани английските войници, — но не се беше случвало нищо по-сериозно. Младият Денис не е обикалял често местните кръчми, не с членувал в никоя църковна организация, политически клуб или спортна асоциация. „Винаги четеше нещо“ беше казал на полицаите някой. „Що за проклетия — помисли си Оуенс, — собственик на книжарница, който чете.“
След това родителите му бяха загинали при автомобилна катастрофа.
Оуенс се изненада, че те са починали по напълно обикновен начин. През един неделен следобед спирачките на някакъв камион отказали и той премазал малкия автомобил. Трудно беше да си спомни, че някои хора в Ълстър наистина умират „нормално“ и че бяха точно толкова мъртви, колкото другите, разкъсани от бомби или застреляни от прокрадващи се в нощта терористи. Денис Кули беше получил застраховката и продължил да работи в книжарницата както и преди след тихото и скромно погребение в местната църква. Няколко години по-късно разпродал всичко и се преместил в Лондон, като отначало открил магазин в Найтсбридж и скоро след това закупил книжарницата, в която продължаваше да работи.
Сведенията от данъчните власти говореха, че изкарваше пари за комфортно съществуване. Проверката в апартамента му показа, че се простира според средствата си. Колегите му търговци на книги имаха високо мнение за него. Единствената му служителка, Беатрис, очевидно харесваше да работи на непълен щат при него. Кули нямаше приятели, не посещаваше местните кръчми, пиеше много рядко, изглежда, живееше сам, не бяха известни сексуалните му предпочитания и доста пътуваше по работа.