Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
- Автор: Грейвс Роберт
- Серия: Клавдий (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:
— Забравяш, Сосибий — казах, — че онези два дни са изтрити от градските летописи с амнистия.
— Но Азиатик беше в заговора срещу твоя племенник, покойния император, и дори се похвали за това на самия Форум. Когато подобен човек се откаже от консулството без никакви основателни причини и замине за Франция, където вече се ползува с голямо влияние, а сетне се опита да разшири това свое влияние, като подарява пари и без съмнение разправя, че се е отказал от консулството, защото ти му завиждаш или защото се е опълчил срещу ти, за да защищава правата на своите сънародници французи…
Месалина се обади:
— Съвсем ясно е. Обещал е на Попея да се ожени за нея, а единственият начин да го стори е да се отърве и от теб, и от мене. Ще вземе пак разрешение да замине за Франция и ще започне преврата оттам, с тамошните легиони, а след това ще привлече и Рейнските легиони. Преторианците ще го въздигнат за император със същата охота, с която въздигнаха и тебе: всеки от тях ще си прибере по още двеста златици.
— Кой друг, смяташ, е в този заговор?
— Ще трябва да научим каквото можем за братята Петра. Адвокатът Суилий ще гледа някакво тяхно дело; а той е от най-добрите ми тайни агенти. Ако има нещо друго, освен че са осигурили на Попея и Азиатик стая да спят, Суилий ще го открие, бъди уверен.
— Ненавиждам доносниченето. Ненавиждам и този Суилий.
— Но ние сме принудени да се защищаваме, а пък Суилий е най-подходящото оръжие, което имаме.
Така че повикахме Сулий, а седмица подир това той пристигна с доклад, който потвърди съмненията на Месалина. Очевидно и братята Петра участвуваха в заговора. По-възрастният беше разпространил тайно описанието на някакво видение, което имал в една ранна утрин, в полусънно състояние, и което астролозите разтълкували по много обезпокоителен начин. Привидяло му се, че главата ми е отрязана и увенчана с венец от бели лозови листа: тълкуването гласяло, че в края на есента аз ще загина от насилствена смърт. По-младият брат действувал като посредник на Азиатик с преторианците, където служеше като висш офицер. Привърженици на Азиатик и братята Петра, по всичко личеше, бяха и двама мои стари приятели: Педон Помпей, с когото вечер често играехме на зарове, и Асарион, вуйчо на моя зет, младия Помпей, който също имаше свободен достъп в двореца. Според Суилий те са били натоварени да ме убият по време на приятелска игра на зар. В заговора бяха и двете племеннички на Асарион, сестрите Тристония, които прелюбодействуваха с братята Петра.
Реших, че не ми остава друго, освен аз да ударя пръв. Изпратих префекта на преторианците, Криспин, начело на една дружина от преторианци, чиято вярност бе вън от всякакво съмнение, в дома на Асарион в Бай; там арестуваха Азиатик. Сложиха му белезници, оковаха го във вериги и го доведоха при мен в двореца. Според правилата би трябвало да го обвиня в държавна измяна пред целия Сенат, но не бях докрай сигурен докъде се простираше заговорът. Твърде възможно беше мнозина да станат в негова подкрепа, та не исках да улеснявам това. Съдих го в работната си стая, в присъствието на Месалина, Вителий, Криспин, младия Помпей и моите главни министри.
Суилий изпълняваше ролята на обвинител и ми се стори, че ако някога съм виждал признание за вина, изписано по нечие лице, то това бе по лицето на Азиатик, когато застана срещу Суилий. Но все пак трябва да призная, че Криспин не му беше съобщил в какво го обвинявам — самият Криспин дори не знаеше за това, — а малцина са ония, които, арестувани внезапно, биха могли да се изправят пред лицето на съдията с кристално чиста съвест. Не съм забравил колко зле се чувствувах, когато ме арестуваха по заповед на Калигула за това, че съм свидетелствувал на подправено завещание. Суилий беше наистина ужасен и безпощаден обвинител: имаше костеливо, студено лице, бяла коса, тъмни очи и дълъг показалец, който размахваше и въртеше като меч. Подхвана с кротък дъждец от комплименти и шеги, в които всички ние усетихме приближаващата буря от ярост и хули. Първо запита Азиатик с неискрено приятелски тон кога смятал да посети наново френските си имения — може би преди събирането на реколтата? Какво мислел за земеделските условия в околностите на Виенна и какви били те в сравнение с условията в Рейнската долина?
— Не си прави труда да отговаряш на въпросите ми — каза му, — защото височината на ечемичените ниви във Виенна и кукуригането на тамошните петли ме интересуват точно толкова, колкото интересуват и тебе.