Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

— Запитай собствените си синове, Суилий! Те ще признаят, че аз съм истински мъж.

Наредиха му да млъкне. Суилий продължи нататък, описвайки прелюбодеянието на Азиатик с Попея, но го отмина някак си набързо, сякаш това бе най-слабата точка на обвинението, макар всъщност да бе най-съществената; и тъй подмами Азиатик да отрече всички обвинения срещу му. Ако Азиатик беше достатъчно умен, той щеше да признае прелюбодеянието и да отрече другите обвинения. Но той отрече всичко, така че вината му изглеждаше доказана. Суилий повика свидетелите си, повечето войници. Главният свидетел, един млад новобранец от Южна Италия, бе накаран да каже дали това е Азиатик. Обяснили са му, предполагам, че ще познае Азиатик по голата глава, защото той посочи Палас като човека, който го е похитил тъй противоестествено. Избухна силен смях: известно беше, че и Палас като мен изпитва дълбоко отвращение към този порок, а освен това всички знаеха, че той бе главният разпоредител на пиршеството за рождения ми ден.

Едва не прекратих делото вследствие на това, обаче си казах, че не е изключено свидетелят да е лош физиономист — сам аз съм такъв — и че другите обвинения не се отхвърлят само от това, че не е успял да познае Азиатик. И все пак гласът ми бе много по-мек, когато помолих Азиатик да даде подробно обяснение срещу обвиненията на Суилий. Той го стори, но не успя да обясни задоволително пътешествията си из Франция и очевидно излъга по историята си с Попея. Обвинението в покваряване на преторианците сметнах за недоказано. Войниците даваха показанията си някак заучено, надуто, което показваше, че са ги запаметили предварително, а когато ги разпитвах, само повтаряха вече казаното. Но всъщност никога не съм и чувал преторианец да свидетелствува по друг начин, защото те се упражняват за всяко нещо.

Отпратих от стаята всички освен Вителий, младия Помпей и Палас — Месалина бе избухнала в сълзи и бе избягала навън малко преди това — и им заявих, че не ще осъдя Азиатик, преди да взема и тяхното съгласие. Вителий каза, че не се съмнявал във вината на Азиатик и че и той самият бил възмутен и огорчен колкото мене: Азиатик му бил стар приятел и любимец на майка ми Антония, която използувала влиянието си в двореца, за да издигне и двамата. Освен това имал блестяща кариера и всякога се отзовавал на патриотичния си дълг: бил сред доброволците, които дошли в Британия с мене, и макар да не пристигнал навреме за сражението, за това била крива бурята, а не се дължало на страхливост от негова страна. Тъй че, ако сега се е побъркал и е изменил на цялото си някогашно усърдие, нямало да е проява на милосърдие от моя страна, ако му позволя да се самоубие: естествено, строго погледнато, заслужавал да бъде хвърлен от Тарпейската скала, а трупът му да се поругае, като се извлече с кука през устата и се хвърли в Тибъра. Вителий ми каза също, че Азиатик всъщност бил признал вината си, изпращайки му записка, с която го умолявал в името на старата им дружба да действува за оправдаването му или в случай че стане най-лошото, за разрешение да се самоубие. Вителий додаде: