Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Очевидно поне едно нещо беше тръгнало на добре.
— Трябва да намерим стая на Блей — каза Куин. — Имаш ли представа къде можем да го настаним?
— На мръкване ще си донеса някои от вещите — добави Блейлок. — Което означава връщане обратно до къщата ми.
— Няма проблем — отвърна Джон с жестове.
Куин беше в стаята, съседна на неговата, така че той отвори вратата на следващата, която се оказа с бледолилави стени.
— Може да сменим цвета — обясни със знаци Джон. — Прекалено е момичешки.
Блей се разсмя.
— Да, не съм сигурен, че ще понеса това.
Той се приближи до леглото да го пробва, а Джон отиде до двойната врата към банята и я отвори…
Фюри лежеше в безсъзнание, с глава до тоалетната чиния, едрото му тяло беше отпуснато, а лицето му беше с восъчен цвят. В краката му имаше спринцовка, лъжичка и колан.
— Дявол да го вземе! — отекна ругатнята на Куин сред кремавите мраморни стени.
Джон се извърна рязко.
— Доведи доктор Джейн. Веднага. Сигурно е в Бърлогата с Вишъс.
Куин хукна, а Джон се втурна към Фюри и го обърна по гръб. Устните на брата бяха сини, но не от юмруците на Джон. Не дишаше. И то от известно време.
Като по чудо доктор Джейн влезе с Куин след част от секундата.
— Бях тръгнала да видя Бела… О… по дяволите!
Тя се приближи и направи най-светкавичната проверка на жизнените функции, която Джон беше виждал. После отвори лекарската си чанта и извади оттам спринцовка и ампула.
— Жив ли е?
И четиримата обърнаха очи към вратата на банята. Там стоеше Зейдист с вкопани в пода крака, а покритото му с белези лице беше пребледняло.
— Той… — Погледът на Зи се отклони към тялото на пода, опряно в джакузито. —… жив ли е?
Доктор Джейн процеди към Джон:
— Изведи го оттук, по дяволите. Веднага. Не бива да гледа това.
Кръвта на Джон се смрази от онова, което прочете по лицето иМ. Тя не беше сигурна, че ще успее да върне Фюри.
В състояние на шок той се надигна и се приближи до Зи.
— Няма да изляза — заяви Зейдист.
— Напротив, ще излезеш. — Доктор Джейн вдигна спринцовката, която бе напълнила, и натисна буталото. От върха на иглата се изстреля струйка като косъм. Лекарката се обърна към тялото на Фюри.
— Куин, остани с мен. Блейлок, ти върви с тях и затвори вратата.
Зейдист отвори уста, но Джон само поклати глава. С някакво необяснимо спокойствие той се изправи пред брата, постави длани върху раменете му и го изтласка назад.
Зи се остави да бъде изведен сред настаналата мъртва тишина.
Блей затвори вратата и застана пред нея, като загради пътя към банята.
Мрачните очи на Зи не се откъсваха от тези на Джон. Джон не можеше да стори друго, освен да отвърне на погледа му.
— Не може да си е отишъл — с дрезгав глас продума Зи. — Не може…
44.
— За каква работа става дума? — попита мъжът със затворническите татуировки.
Леш се облакъти върху коленете си и погледна новия си най-добър приятел в очите. Преминаването им от крещене на обиди и налитане на бой към фаза, в която се бяха сгушили като две котенца, бе свидетелство за голямата мощ на съблазняването. Първо налиташ от упор, за да установиш равенство. После показваш уважение. Накрая заговаряш за пари.
Другите двама — гангстерът с кърпата и чистникът с бръснатата глава и кубинките, се бяха примъкнали и също слушаха. Което беше друг елемент в стратегията на Леш — привлечи най-наежения и другите ще го последват.
Леш се усмихна.
— Търся си охрана.
В погледа на татуирания се четеше низ от мръсни дела, свършени за дребни пари.
— Бар ли държиш?
— Не. — Той погледна към гангстера. — Може да се каже, че опира до контролиране на територия.
Гангстерът кимна, сякаш правилата на тази игра му бяха до болка ясни.
Татуираният скръсти ръце.
— Какво те кара да мислиш, че ще се хвана с теб? Че аз не те познавам.
Леш се облегна на стената.
— Просто реших, че ще искаш да изкараш малко кинти. Моя грешка.
Затвори очи, сякаш се канеше да спи, но чу гласове и мигом ги отвори. Един полицай водеше друг нарушител към арестантската килия.
Охо, я виж ти. Онзи тип с рокерското яке и орела от «Скриймърс».
Новодошлият беше вкаран вътре, а тримата печени от комитета по посрещането изпълниха ритуала със заплашителните погледи. Един от наркоманите вдигна очи и му прати лигава усмивка, като че с новия го свързваше делово познанство.