Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Фюри стисна зъби, като си припомни как беше измъкнал Зейдист, как бе изглеждал той, прикован с верига към леглото в средата на килията. У Зи не беше имало страх. Твърде дълго беше привиквал да бъде подлаган на всичко, което би могло да му бъде причинено.
Зейдист прочисти гърлото си.
— Казах на малкия… Казах му, че ще го измъкна оттам. Отначало той не ми повярва. Не и докато не запретнах ръкави и не му показах китките си. Като видя робските ми татуировки, не беше нужно да казвам и дума повече. Имаше ми пълно доверие. — Зи пое дълбоко дъх. — Тя ни видя, докато го водех през сутерена на замъка. Трудно му бе да ходи, предполагам, защото предишния ден е бил… зает. Трябваше да го нося. Та така, тя ни се нахвърли и преди да успее да повика пазачите, аз се погрижих за нея. Момчето… то гледаше как прекърших врата й и я пуснах на земята. Тогава й отрязах главата, защото нито един от двама ни не можеше да повярва, че е мъртва. По дяволите, бях в лабиринт от тесни тунели, където всеки можеше да ни хване, а не можех да помръдна. Само стоях, втренчен в нея. Момчето попита дали наистина е мъртва. Отговорих му, че не знам. Не мърдаше, но как можех да бъда сигурен? Той ме погледна и каза… Никога няма да забравя как звучеше гласът му… «Тя ще се върне. Винаги се връща.» Та си рекох, животът и на двама ни беше достатъчно тежък, не беше нужно и с този ужас да живеем. Тогава й отрязах главата, той я хвана за косата, а аз го нарамих отново и се изметохме оттам. — Зейдист потърка лицето си. — Не знаех какво да правя с хлапето, след като го освободих. Затова се забавих цели три седмици. Заведох го до границата на Италия, най-далечното възможно място. Там имаше едно семейство, с което Вишъс се бе опознал през годините, когато бе работил при онзи венециански търговец. Имаха нужда от помощник в домакинството и бяха добри хора. Приеха го като платен прислужник. Последните ми вести от него са отпреди десетина години, когато ми съобщи, че неговата шелан му е родила второ дете.
— Спасил си го.
— Това, че го измъкнах, не означава, че съм го спасил. — Зейдист зарея поглед. — Това е истината, Фюри. За него няма спасение. Няма спасение и за мен. Знам, че все това чакаш, за това живееш. Но… никога няма да се случи. Виж… не мога да ти благодаря, защото… колкото и да обичам Бела и да ценя сегашния си живот, все там се връщам. Не ми е по силите да забравя. Все още го изживявам всеки ден.
— Но…
— Не, остави ме да довърша. Цялата тази каша с наркотиците ти… Не си се провалил в опита си да ме спасиш. Не може да се провалиш в невъзможното.
Фюри усети гореща сълза да се стича от окото му.
— Само искам да оправя нещата за теб.
— Знам. Но те никога не са били наред и няма да бъдат, и не е нужно да се убиваш поради тази причина. За мен колкото, толкова.
Нямаше обещание за радост по лицето на Зи. Никакъв потенциал за щастие. Отсъствието на манията за самоубийство беше подобрение, но липсата на задоволство от това, че е жив, едва ли беше повод за празнуване.
— Мислех, че Бела те е спасила.
— Тя направи много. Но точно сега, както върви бременността й…
Не беше нужно да довършва. Нямаше думи, достатъчни да опишат ужасните «ами ако». Фюри разбра — Зи беше напълно убеден, че ще я изгуби. Решил беше, че любовта на живота му ще умре.
Нищо чудно, че не искаше да сипе благодарности, задето е бил спасен.
Зи продължи:
— Запазих черепа на Господарката през всички тези години не поради някаква извратена привързаност. Имах нужда от него при всичките си кошмари, че тя се е върнала за мен. Събуждах се и първото, което правех, бе да проверя и да се убедя, че наистина е мъртва.
— Това мога да го разбера…
— Искаш ли да знаеш какво правих през последните месец-два?
— Да…
— Събуждах се и изпадах в паника дали си още жив. — Зи поклати глава. — Мога да се протегна нощем и да пипна топлото тяло на Бела. Но с теб няма как да го направя… А подсъзнанието ми казва, че до около година и двамата няма да ви има.
— Съжалявам… по дяволите… — Фюри закри лицето си с ръце. — Съжалявам.
— Мисля, че трябва да заминеш. За Светилището говоря. Там ще си в по-голяма безопасност. Ако останеш тук, може и година да не изкараш. Трябва да заминеш.