Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Магьосника се засмя. О, колко лесно забравят веселбата.
Фюри изстена и чу някакво раздвижване.
— Кормия — промълви с пресипнал глас.
— Не.
Този глас, този плътен мъжки глас. Толкова подобен на онзи, излизащ от собствената му уста. Всъщност, абсолютно същият.
При него беше Зейдист.
Фюри обърна глава и мозъкът му се разлюля в черепа като в аквариум, пълен с вода, растения, мъничко ковчеже за съкровища и мехурчета, но нищо с перки. Нямаше нищо живо вътре.
Зи изглеждаше по-зле, отколкото Фюри го бе виждал някога, с тъмни сенки под очите, плътно стиснати устни и още по-рязко откроен белег.
— Сънувах те — пророни Фюри. Господи, гласът му беше като шкурка. — Пееше ми.
Зи бавно поклати глава.
— Не съм бил аз. Не ми е до пеене вече.
— Къде е тя? — попита Фюри.
— Кормия ли? В Светилището.
— О… — Вярно. Той я беше прокудил там, след като беше правил секс с нея. А после се беше… Инжектирал. С. Хероин. — О, Господи.
Този весел спомен мигом докара зрението му на фокус и той се огледа.
Навсякъде видя само бледолилаво и си припомни Кормия, когато влезе в офиса с онази роза в ръка. Розата още беше там, помисли си. Тя я беше оставила.
— Искаш ли нещо за пиене?
Фюри отново се обърна към близнака си. Изглеждаше, както се чувстваше той самият — изпразнен и изтощен.
— Уморен съм — промърмори Фюри.
Зи се изправи и донесе чаша.
— Надигни си главата.
Фюри направи каквото му беше казано, макар това да разклати аквариума му и да заплаши водата в него да се излее. Зейдист долепи чашата до устните му, той пое една глътка, още една и после продължи да пие с отчаяна жажда.
Когато изпразни чашата, отпусна глава на възглавниците.
— Благодаря ти.
— Искаш ли още?
— Не.
Зейдист върна чашата на нощното шкафче и отново се настани в бледолилавото кресло със скръстени ръце и отпусната към гърдите брадичка.
Отслабнал е, помисли си Фюри. Скулите му отново са започнали да изпъкват.
— Нямах никакъв спомен — тихо каза Зейдист.
— За какво?
— За теб. За тях. Не знаех откъде съм дошъл, преди да бъда откраднат и купен.
Дали изпитата вода, или казаното от Зи, едно от двете във всеки случай, върна Фюри в пълно съзнание.
— Няма как да помниш родителите ни… нашата къща. Бил си бебе.
— Спомням си бавачката. Имам един спомен. Как тя топна пръста си в конфитюр и ми го даде да го смуча. Това е кажи-речи всичко. Следващият ми спомен е на платформата за търгове, как ме оглежда тълпата. — Зи се намръщи. — Израснах като помощник в кухнята. Миех купища чинии, почиствах камари от зеленчуци, носех бира на войниците. Те бяха добри с мен. Тази част беше… приемлива. — Зи потърка очи. — Кажи ми. Как беше при теб? Как израсна?
— Самотен. — Хубава работа, това прозвуча себично. — Не, искам да кажа…
— И аз бях самотен. Имах чувството, че ми липсва нещо, но не знаех какво е. Бях половината от едно цяло, но нямаше друг освен мен.
— Така се чувствах и аз. Само дето знаех какво ми липсва. — Думата «ти» остана неизказана.
Зи каза със съвършено равен тон:
— Не искам да говоря за онова, което се случи, след като претърпях промяната.
— Не е нужно да го правиш.
Зейдист кимна и сякаш се затвори в себе си. В последвалото мълчание Фюри дори не можеше да си представи какво си припомня той. Болката, униженията, яростта.
— Помниш ли как, точно преди да се присъединим към Братството, духнах за три седмици? — промърмори Зи. — Бяхме още в Древната страна и ти нямаше представа къде съм отишъл.
— Да, помня.
— Убих я. Господарката.
Фюри примигна, смаян, че е чул признание за онова, което всички подозираха.
— Значи не е бил съпругът иМ.
— Не. Не ще и дума, той беше склонен към насилие, но го извърших аз. Тя беше прибрала нов кръвен роб. Беше го затворила в онази клетка. Аз… — Гласът на Зи секна, после отново върна твърдостта си. — Аз не можех да й позволя да го причини на още някого. Върнах се там… намерих го… По дяволите, той беше гол и в същия ъгъл, където аз някога…
Фюри затаи дъх с мисълта, че винаги бе искал да узнае това и същевременно се боеше да го научи. Странно, че водеха този разговор сега.
— Където ти някога какво?
— Където седях. Седях в този ъгъл, когато не ме… Да, седях, защото поне знаех какво ме очаква. Хлапето беше с гръб към стената, свило колене. Точно същата поза, която и аз заемах. Беше млад. Толкова млад, току-що минал през преобразяването. Очите му бяха светлокафяви… пълни с ужас. Мислеше, че съм отишъл за него. Сещаш се… че бях отишъл за онова. Като влязох, не можех да проговоря, а това го уплаши още повече. Взе да трепери… все по-силно, докато зъбите му затракаха, и още си спомням как изглеждаха кокалчетата на ръцете му. Беше стиснал кльощавите си крака и кокалчетата аха да изскочат през кожата му.