Кралят на зимата

— Да бъдете крал? — осмелих се аз да попитам, защото подобно твърдение щеше да бъде в противоречие с всичко, което Артър беше говорил дотогава за своята цел в живота. Но Артър не се обиди от моя въпрос.

— Да бъда владетел — каза той и отново спря, загледан в легналите войници, загърнали се със своите тъмни наметала в центъра на каменния кръг. А на мен ми се струваше, че плоският камък сияе под лунната светлина или може би това беше само моето разпалено въображение.

— Мерлин ме накара да се съблека гол и да стоя на този камък цяла нощ — продължи Артър. — Валеше дъжд, духаше вятър и беше много студено. Той напяваше заклинания, а мен накара да държа меча пред себе си с протегнати ръце. Помня, че по едно време ръцете ми горяха като в огън, после се вкочаниха, но той не ми даваше да пусна Каледфулч. „Дръж го! — викаше той — дръж го!“ И аз стоях и треперех, а той призоваваше мъртвите да станат свидетели на неговия дар. И те дойдоха, Дерфел, редица след редица идваха мъртви воини с празни очи и ръждясали шлемове, които се надигнаха от Онзи свят, за да видят как ще получа меча. — Артър тръсна глава при този спомен. — Или може би просто съм сънувал тези проядени от червеи мъже. Бях млад и много впечатлителен, а Мерлин знае как да всее страх от Боговете в душата на един млад човек. Но след като ме изплаши с тълпата мъртви свидетели, той ми каза какво трябва да прави предводителят, как да намира воините, които имат нужда от водач, и как трябва да се сражава в битка. Той разкри съдбата ми, Дерфел — каза Артър и отново замълча, а лицето му изглеждаше много мрачно на лунната светлина. След това се усмихна тъжно и изведнъж изтърси — Всичко това са глупости.

Каза го толкова тихо, че едва го чух.

— Глупости ли? — попитах аз, неспособен да скрия неодобрението си.

— Аз трябва да върна Британия на нейните Богове — каза Артър с насмешка.

— И ще го направите, господарю — казах аз. Той сви рамене.

— Мерлин искаше една силна ръка, която да държи един добър меч — каза той, — но какво искат Боговете, Дерфел, не знам. Ако те искат Британия, защо съм им потрябвал аз? Или Мерлин? Нима Боговете имат нужда от хората? Или ние сме като кучета, дето лаят за господари, които не искат да ги слушат?

— Ние не сме кучета — казах аз. — Ние сме създадени от Боговете. Те трябва да са имали някаква цел, когато са ни създали.

— Така ли? Може би просто сме създадени, за да ги забавляваме.

— Мерлин казва, че сме изгубили връзката с Боговете — продължих аз да упорствам.

— Точно както Мерлин изгуби връзката с нас — каза твърдо Артър. — Ти видя как той избяга от Дурновария онази нощ, когато се върнахте от Инис Трийбс. Мерлин е прекалено зает, Дерфел. Мерлин преследва своите „Съкровища на Британия“ и не се интересува какво правим ние в Думнония. Аз бих могъл да направя за Мордред велико кралство, бих могъл да издигна справедливостта в закон, бих могъл да донеса мир и да накарам християни и езичници заедно да танцуват под лунната светлина, и Мерлин отново ще остане сляп и глух за всичко това. Защото Мерлин се интересува само от момента, в който цяла Британия ще бъде върната на Боговете, а когато този момент настъпи, той ще поиска от мен да му върна Каледфулч. Това беше неговото второ условие. Каза ми, че мога да взема меча на Боговете, само ако му го върна, когато той ми го поиска.