Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
Гай потръпна.
— Добре ли сте, сър? — веднага попита Ерен.
— Просто съчувствам на този, който призова тази меча фурия — отговори Първият лорд. — Такива неща… оставят следа.
Ерен отново насочи поглед към битката и в продължение на няколко секунди наблюдаваше как вордите стигат до земните фурии и просто ги обгръщат, изливайки се около тях, но игнорирайки присъствието им въпреки смъртта на десетки свои събратя. Земните фурии можеха да се съсредоточат върху задачата си само докато този, който ги принуждава, продължава да го прави, така че колкото повече се уморяваха призователите, толкова техните фурии се движеха по-бавно и по-малко целенасочено. В случаите, когато се срещнеха бегемот и фурия, битките свършваха по един-единствен начин. Огромните чудовища трябва да притежаваха абсолютно немислима сила, за да се справят с такава лекота със същества от жив камък.
— Стига — каза Гай. — Сигнал за отстъпление.
Отново звукът от тръбата се разнесе над града и земните фурии веднага започнаха да изчезват в камъните. Поглеждайки надолу, Ерен видя, че изтощените земни призователи сядат на земята с гръб към бойниците, докато бегачи от легиона им носят вода, а лечителите отвеждат не малко граждани, които са рухнали, най-вероятно от изтощение или защото фуриите им са били унищожени от бегемоти.
Хиляди врагове бяха убити, но те не трепнаха и продължиха да се изливат напред и да преодоляват няколкостотинте ярда, които оставаха до градските стени, през грубите дървените сгради и бараки, които ги заобикаляха.
— Изгорете ги — каза Гай спокойно.
След нов сигнал огънят избухна наведнъж на сто места едновременно, вятърът задуха отгоре и започна да става все по-силен и по-силен. В рамките на минута огънят се разрасна неимоверно, подпали крайните дървени сгради и напълно обхвана предните редици на ворда. Димът, топлината и пламъците направиха невъзможно да се види какво се случва вътре, но Ерен можеше ясно да си представи щетите, които бушуващият огън нанасяше на ворда.
Изведнъж ордата спря — десетки хиляди индивиди едновременно спряха да се движат. Миг по-късно предните редици на противника леко се отдръпнаха от пламъците.
И зачакаха.
— Хм — каза Гай и кимна. — Кралицата трябва да е наблизо, за да ги контролира така. Да видим дали ще изпрати пленените си майстори на фурии, за да се справят с проблема.
Междувременно останалата част от ордата продължи да приближава към предните редици, като се разстла встрани и постепенно запълни празните пространства пред огнения пръстен. Отне им само минути най-източните им части да достигнат до бреговете на река Галия, реката, която течеше покрай столицата. След това вордите се съсредоточиха върху разширяването на позициите си на запад. Чудовищната черна маса постепенно поглъщаше града.
След четвърт час Гай промърмори:
— Очевидно не.
Той се обърна към най-близкия рицар и каза:
— Уведомете лорд Акватайн за разположението на врага.
Мъжът отдаде чест и веднага се издигна във въздуха, политайки към северната част на града, противоположно на местоположението на ордата.
Ерен преглътна.
— Какво ще правим, сър?
— Същото като тях, курсор — каза Гай спокойно. — Ще чакаме.
Останалата част от деня и първите три часа на нощта бяха необходими, за да изгорят външните постройки. Димът от тях увисна като мъгла над града и сякаш това не беше достатъчно, от реката плъзна мъгла. Цитаделата сякаш се носеше в облаците — облаци, които отдолу бяха оцветени от адските проблясъци на горящите сгради на столицата. През цялото време враните се въртяха над главите им, радваха се и крякаха една на друга в тъмнината.
Гай се беше оттеглил в преддверието, където Сиреос направи всичко възможно, за да подсили умиращия Първи лорд. По настояване на Ерен той хапна още малко и дремеше на дивана, когато в мъглата от невидимия град долу призрачно засвириха рогове.
Първият лорд незабавно се събуди и от мястото си наблизо Ерен видя лицето на Гай да се сгърчва от болка. Тогава старецът затвори очи, пое си решително дъх и стана от дивана, за да пристъпи към балкона. Ерен веднага се изправи да го последва.