Лебедова песен [bg]

Леона коленичи — болката от раната под сърцето ѝ беше просто дразнещо жилене пред ревматизма в тях. Тя зачака, обливана от силния дъжд. Не се страхуваше. Беше дошло времето да отлети от това тяло и да види по-ясно онова, което беше виждала единствено през тъмното стъкло.

Изчака още малко, след което се изправи и излезе иззад буика, за да застане пред „К-Март“ като стрелец от Престрелката в Окей Корал24.

Четирима от хаховците се намираха на около два метра, а зад тях имаше още двама. Леона нямаше време да се увери, че онзи с лилавата роба е с тях. Тя насочи пушката в средата им и дръпна спусъка в същото време, в което двама от ненормалниците стреляха с пистолетите си по нея.

Джош и Суон излязоха от прикритието на автомобилите и хукнаха да бягат по открития паркинг. Детето почти погледна назад, почти, но не го направи. Гигантът се спъваше на всяка крачка, изтощението заплашваше да го събори. Териерът, който беше заприличал на удавен плъх, бягаше встрани от тях.

Суон избърса дъжда от очите си. Забеляза някакво раздвижване пред себе си. Нещо идваше през бурята към тях. Джош също го видя, макар да не можеше да различи какво е… но ако ненормалниците ги обкръжаха, бяха изгубени.

От гъстата завеса дъжд се появи пъстрият кон… но сякаш не беше същото животно. Това тук изглеждаше по-силно, някак си по-храбро, с по-изправен гръб и смело изпънат врат. Джош и Суон можеха да се закълнат, че от копитата на Муле хвърчаха искри.

Конят спря пред тях, вдигна се на задните си крака и размаха предните си копита. Когато отново стъпи на асфалта, гигантът сграбчи със свободната си ръка тази на детето и го качи на животното. Не беше сигурен от какво се страхуваше повече — да язди кон или да се изправи пред ненормалниците, но когато се огледа, видя бягащите през дъжда фигури и бързо взе решение.