![Лебедова песен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/6/lebedova-pesen-bg-download.jpg)
Лебедова песен [bg]
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0493-3
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли
— Мамка му!
Е, взе решение. Ако щяха да умират, поне щеше да даде всичко от себе си, за да повлече и Неандерталеца след себе си. Изпъна се като струна, изпъчи гърди и се разсмя гръмко.
Грамадата също се ухили.
— Тридесет секунди — съобщи лорд Алвин.
Джош изви глава назад, изрева своя боен вик от дъното на дробовете си и полетя като камион „Мак“.
Неандерталеца не изглеждаше впечатлен, само събра крака и замахна с резачката.
Но Джош внезапно кривна от пътя и излезе от обхвата на оръжието, като усети само предизвикания от него лек полъх върху лицето си. Ребрата на другия мъж бяха като открита мишена и преди онзи да успее да се завърти с резачката, Джош го изрита, сякаш искаше да пробие тялото му.
Лицето на Неандерталеца се изкриви от болка и той залитна назад, но не падна. Бързо възстанови равновесието си и отново се спусна към Джош, като замахна с резачката към главата му.
Гигантът нямаше време да мисли, а само да действа. Той вдигна ръце пред лицето си. Зъбите на резачката се удариха във веригите около китките му и заподскачаха искри. Вибрациите запратиха двама им в различни посоки, но нито един от тях не падна.
— Двадесет секунди! — прогърмя мегафонът.
Сърцето на Джош блъскаше като чук в гърдите му, но той беше странно спокоен. Или щеше да стигне финалната линия, или не, нямаше други възможности. Приведе се и тръгна внимателно напред, като се надяваше по някакъв начин да успее да преодолее опонента си. И в следващия миг Неандерталеца се стрелна напред, по-бърз отколкото Джош беше очаквал такъв огромен мъж да бъде, и моторната резачка се насочи към главата му. Той заотстъпва назад, но ударът с резачката беше само залъгване. Неандерталеца вдигна десния си, обут в ботуш крак, срита го в стомаха и го запрати по пътеката. Джош се стовари върху щанда с тенджери, тигани и други кухненски принадлежности и навсякъде около него задрънчаха падащи съдове. „Търкулни се!“, изкрещя в главата си Джош и в момента, в който го направи, Неандерталеца стовари резачката на мястото, на което беше само допреди миг и остави тридесетсантиметрова драскотина на пода.
Джош бързо се обърна на същата страна и запрати крак нагоре. Уцели опонента си точно под брадичката. Краката на Неандерталеца се отлепиха от пода и той също се стовари върху витрината с домашните потреби… но не изтърва моторната резачка и се опита да се изправи. От двете ъгълчета на устата му течеше кръв.
Публиката ревеше и пляскаше.
— Десет секунди!
Джош стоеше на колене, когато осъзна от какво беше заобиколен — не само от тенджери и тигани, но и от разнообразие от ножове. Един, който беше дълъг около петнадесет сантиметра, лежеше точно пред него. Опря лявата си ръка около дръжката му, насили пръстите си да я стиснат единствено с помощта на волята си и ножът беше негов.
Неандерталеца, чиито очи бяха премрежени от болка, изплю няколко зъба и нещо, което приличаше на част от езика му.
Джош вече беше станал на крака.
— Хайде! — изкрещя той и направи заблуждаващо движение с острието. — Хайде, ненормален задник такъв!
Другият мъж го послуша и хукна по пътеката към него, като през цялото време въртеше резачката в смъртоносна арка.
Джош продължи да отстъпва назад. Погледна бързо през рамо, видя лудия рибар и мъжа с пушката, които бяха на около метър и половина зад него. За част от секундата осъзна, че Зелени зъби държеше пушката си съвсем хлабаво и спокойно. Връзката с ключовете висеше от колана му.
Неандерталеца настъпваше непоколебимо. Той се ухили и от устата му потече кръв.
— Вървиш в погрешната посока, приятелю Джош! — съобщи лорд Алвин. — Така или иначе вече няма значение. Времето свърши! Ела и си изпий хапчето!
— Целуни ми задника! — провикна се в отговор гигантът… и в следващия миг се завъртя като хала и заби ножа до дръжката в гърдите на Зелени зъби, точно над сърцето му. Устата на ненормалника се отвори, за да изпищи, а Джош хвана пушката с лявата си ръка и му я отне. Мъжът падна на пода, докато от раната му струеше артериална кръв.
Неандерталеца го нападна.
Джош се обърна в някакъв ужасен забавен каданс. Опитваше се да държи пушката стабилно и да напъха пръста си над спусъка. Неандерталеца почти го беше стигнал и резачката се стрелна за един последен ужасен удар. Гигантът опря приклада на пушката до гърдите си и усети неприятния полъх от резачката. Пръстът му намери спусъка и бързо го дръпна.