Катерина де Медичи [bg]

– Не бива да прибързваме със заключенията – отвърна спокойно Едуар. – Длъжни сме да проучим всички възможности.

– Адмирале, как е ръката ви? – поинтересувах се аз.

– А... Пръстът... Ще ми се ножиците на лекаря да бяха по-остри. След три опита пръстът най-сетне се предаде. – Замълча, а Шарл, Едуар и аз простенахме съчувствено. – Простете ми, но искам разрешение да говоря насаме с Негово Величество.

Проклетникът Колини знаеше, че нямаме избор. Обърнах се към Шарл, търсейки точните думи да го убедя да откаже на адмирала, без да разкривам вината си. Не намерих.

Шарл махна на мен и на Едуар да се отдалечим.

– Ще ви извикам, щом приключим.

Не ми оставаше друго, освен да поема протегнатата ръка на Таване и да обърна гръб на Колини, придружена от маршала и Едуар.

На три крачки от леглото бяхме принудени да спрем. Пред нас застана гигант с аркебуз, препасан през рамото му, и се втренчи в мен. Малките му очички бяха изпълнени с ненавист.

– Направи път на Нейно Величество – заповяда му Таване.

Гигантът не отстъпи. Старият маршал го блъсна. Едуар веднага зае мястото му и успяхме да напреднем още няколко крачки. Мъжете в смачкани черни дрехи ни заобиколиха и стегнаха обръча. Не ни се кланяха като на кралски особи, погледите им таяха омраза, а ръцете им стискаха дръжките на мечовете.

Единият – трийсетинагодишен хугенот с изпито лице – пристъпи към нас. И той стискаше дръжката на дългата си сабя и щом наближи, Едуар се напрегна до мен. Докоснах предупредително ръката на дофина, да не би да извади скрита кама; противниците ни превъзхождаха и бързо щяхме да изгубим битката.

Лицето на хугенота бе тънко и остро като секира. Щом проговори, червената му брада се размърда нагоре-надолу.

– Ще платите с кански мъки стореното – просъска той.

Отвърнах глава, облъхната от зловонния му дъх.

Някой зад него додаде:

– Бог наказва убийците.

Трети мъж с подутина колкото топка за тенис на врата застана до червенобрадия войник.

– Не ни е нужен Бог. – Очите му бяха сини като на Колини и също толкова безумни. – Ние ще ги сразим.

Свали аркебуза от рамото си и притисна приклада до гърдите си. Пристъпи напред и ме докосна по лакътя с цевта.

"Ще ни убият", помислих си. Ядосах се на себе си, че не съм преценила колко опасно е станало положението.

– Варварин! – изкрещя Едуар. – Докоснеш ли още веднъж кралицата, ще те убия!

– Война ли искате? – просъска червенобрадият. – Ще я получите!

Другарят му с аркебуза изкрещя:

– Примамвате ни в католическия си град, за да ни изколите като прасета! Ние обаче ще ви убием първи!

– Омъжих дъщеря си за един от вас – възразих надменно. – Как смееш да намекваш, че сме наранили адмирала! Кралят го обича като баща!

Гласът ми явно отекна достатъчно надалеч. Чух как Навара извика. Мъжете сведоха враждебните си погледи и се отдръпнаха да му направят път.