Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Единственото, което все още я измъчваше, беше дългата й коса. Изми я и среса сплъстените кичури. Често се питаше как придворните дами търпят толкова дълги коси, които понякога се спускаха чак до кръста. Колко ли време прекарваха в сресване, дори когато за това се грижеха прислужници? Косата на Вин още не беше стигнала до раменете, а тя вече се безпокоеше от мисълта какво ли ще е, когато порасте по-дълга. Щеше да й пада пред лицето, когато скача, да не говорим, че щеше да осигури на противниците й нещо, за което да я сграбчват.
След като приключи с банята, се върна в стаята, облече домашни дрехи и слезе долу. Чираците сновяха из работилницата, прислужници се качваха и слизаха по стълбите, но в кухнята беше тихо. Клъбс, Доксон, Хам и Бриз тъкмо закусваха. Когато влезе, всички вдигнаха глави.
— Какво? — попита подразнено Вин и спря на прага. Банята бе поуспокоила главобола, но все още усещаше леки пулсации в тила.
Четиримата се спогледаха. Пръв заговори Хам:
— Обсъждахме състоянието на нашия план, след като сега се лишихме както от работодател, така и от армия.
Бриз вдигна вежди.
— Състоянието? Интересен начин да го кажеш, Хамънд. Аз бих използвал „неприложимостта“.
Клъбс изсумтя в знак, че е съгласен, и четиримата отново я погледнаха. Очевидно очакваха реакция.
„Защо ги е грижа какво мисля?“ — помисли тя, влезе и седна до тях.
— Ще ядеш ли? — попита Доксон и се надигна. — Готвачът на Клъбс ни направи рулца…
— Ейл — прекъсна го Вин.
Доксон я изгледа.
— Още няма обед.
— Ейл. Моля. — Тя се наведе напред, опря ръце на масата и отпусна глава върху тях.
Хам се изкиска.
— Пютриумна умора, а?
Вин кимна немощно.
— Ще ти мине.
— Ако преди това не умра — изръмжа Вин.
Хам се изкиска отново, но веселието му беше пресилено. Докс й подаде една халба, седна и огледа останалите.
— И така, Вин. Какво мислиш ти?
— Не зная — отвърна тя с въздишка. — В края на краищата армията беше центърът на всичко, нали? Бриз, Хам и Йеден посветиха толкова време, за да вербуват хора, Доксон и Реноа подсигуриха припасите. А сега, когато войниците са избити… остава само задачата на Марш в Министерството и нападенията на Кел срещу благородниците. Нито едно от двете не изисква нашата намеса. Май тази група е излишна.
Възцари се тишина.
— Тя има неприятния навик да говори направо — отбеляза Доксон.
— Страничен ефект на пютриумното изтощение — отбеляза Хам.
— Ти кога се прибра? — попита Вин.
— Снощи, след като ти беше заспала — отвърна Хам. — Гарнизонът разпусна наетите на временна служба, за да не ни плащат.
— Все още ли са извън града? — попита Доксон.
— Да. Преследват останките от армията. Лутаделският гарнизон замени войниците от Валтроа, които бяха понесли доста сериозни загуби. Голяма част от Лутаделския гарнизон ще остане там по-дълго, за да претърсва околностите за бунтовници — изглежда, няколко големи групи са се отцепили от бунтовническата армия в началото на сражението.
Разговорът отново секна. Вин отпиваше от ейла, с надеждата поне малко да й помогне. След няколко минути откъм стълбите се чуха стъпки.
Влезе Келсайър.
— Добро утро на всички — заяви с обичайната си жизнерадост. — Ах, пак рулца. Клъбс, наистина е време да смениш готвача. — Въпреки коментара взе купата с рулца и започна да се храни с видимо удоволствие.
Останалите мълчаха и се споглеждаха. Келсайър остана да яде прав.
— Кел, трябва да поговорим — заяви накрая Доксон. — Армията е разбита.
— Да — потвърди Келсайър, без да спира да дъвче. — Забелязах.
— С операцията ни е свършено, Келсайър — обади се Бриз. — Хубав опит, но се провалихме.
Келсайър спря да дъвче. Намръщи се.
— Провалили сме се? Защо мислиш така?
— Вече нямаме армия, Кел — каза Хам.
— Армията беше само част от плана. Претърпяхме сериозен удар, но не сме приключили.
— О, в името на лорд Владетеля, човече! — викна Бриз. — Как може да си толкова безгрижен? Хората ни са избити. Не те ли интересува?
— Интересува ме, Бриз — отвърна съвсем сериозно Келсайър. — Но каквото станало — станало. Трябва да продължим.
— Именно! — Бриз се понадигна. — Да продължим, като забравим този твой безумен план. Зная, че не ти харесва, но това е простичката истина!
Келсайър остави купата на масата.
— Не ме Усмирявай, Бриз. Никога не ме Усмирявай.
Бриз се сепна и го погледна, после каза: