Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
— Но не те спрях.
— Менис, изглежда, ме бива само в това. Сърдиш ли ми се за онова, което направих там? И за живота, който те принудих да водиш?
Менис помисли, после кимна.
— Да. Но донякъде съм ти и благодарен. Вече си мислех, че с живота ми е свършено — очаквах деня, в който ще се събудя и няма да намеря сили да стана. Но… в пещерите открих нов смисъл. Затова съм ти благодарен.
— Дори след това, което стана с армията?
— Не бива да виниш само себе си, младежо — изсумтя Менис. — Тези хора сами избраха смъртта. Може ти да си ги подтикнал, но не ти взе решение вместо тях. Пък и това не е първото потушено бунтовническо движение. Ни най-малко. В известен смисъл ти постигна много — събра армия с внушителни размери, въоръжи хората и ги обучи, както никой преди теб. Може би събитията се развиха твърде бързо, поне спрямо очакванията ти, но трябва да се гордееш със себе си.
— Да се гордея? — попита Келсайър невярващо. — Тази армия трябваше да събори Последната империя, а не да позволи да я разбият в някаква незначителна битка на седмици път от Лутадел.
— Да събори… — Менис го погледна намръщено. — Наистина ли си мислеше, че можеш да го постигнеш?
— Разбира се — отвърна Келсайър. — Защо иначе ще събирам армия?
— За да се съпротивляваме — отвърна Менис. — Да се бием. Затова бяха дошли онези мъже в пещерите. Въпросът не беше дали ще спечелят, или ще загубят — въпросът беше да се опълчат по някакъв начин на лорд Владетеля.
Келсайър го погледна учудено.
— Значи ти от самото начало си очаквал армията да бъде разбита?
— Че какъв друг край можеше да има? — попита Менис, надигна се и поклати глава. — Някои сигурно си мечтаят други неща, момко, но лорд Владетеля не може да бъде победен. Веднъж ти дадох съвет — казах ти да внимаваш при избора на битките, в който участваш. Е, ако питаш мен, тази си заслужаваше. А сега нека ти дам друг съвет, Келсайър, Оцелели от Хатсин. Трябва да знаеш кога да се отказваш. Ти се справи добре, по-добре, отколкото мнозина очакваха. Тези твои войници избиха цял гарнизон, преди да бъдат обкръжени и изтребени. Това е най-великата победа на скаа от векове. Но сега е време да си вървиш.
След тези думи старецът му кимна почтително и се отдалечи към лагера.
Келсайър го изпроводи с втрещен поглед. „Най-великата победа на скаа от векове…“
Ето срещу това се беше борил. Не само срещу лорд Владетеля и благородниците. Беше се съпротивлявал на хилядолетно примирение, на хилядолетия живот в общество, което определяше смъртта на пет хиляди души като „велика победа“. Животът беше толкова безнадежден за обикновените скаа, че намираха успокоение дори в предопределените поражения.
— Това не беше победа, Менис — прошепна Келсайър. — Но ще ви покажа какво е победа.
Усмихна се насила. Усмихваше се въпреки мъката от смъртта на тези хора, усмихваше се, защото го правеше винаги. Така бе доказал на лорд Владетеля — и на себе си, — че не може да бъде победен.
Да, той нямаше да се откаже. Още не беше приключил. Изобщо.
Част четвърта
Танцьори в Морето от мъгла
26.
Толкова съм изморен.
Вин лежеше в леглото си над работилницата на Клъбс и усещаше, че главата й пулсира.
За щастие главоболът бързо отслабваше. Все още си спомняше пробуждането в онази първа, ужасна утрин — болката беше толкова силна, че почти не можеше да мисли, камо ли да се движи. Нямаше представа как се беше справил Келсайър, докато бе водил остатъка от армията към безопасно място.
Това беше преди две седмици. Цели петнайсет дена, а главата продължаваше да я боли. Келсайър бе казал, че това ще й е от полза. Заяви, че имала нужда от практика по „изсмукване на пютриум“, за да упражнява тялото си да действа далеч над възможностите си. Въпреки думите му тя се съмняваше, че подобни страдания могат да й бъдат полезни.
Разбира се, сигурно имаше полза от такова умение. Щеше да го признае по-рано, ако не я болеше толкова главата. С Келсайър бяха успели да се доберат до бойното поле само за ден. Обратният път отне две седмици.
Изправи се и се протегна уморено. Бяха пристигнали едва преди ден. Келсайър вероятно бе останал до късно през нощта, за да изслуша докладите на останалите членове на групата. Тя обаче нямаше нищо против да се поизлежава. Нощите, прекарани на твърдата земя, й бяха припомнили колко удобно може да е леглото, което напоследък бе приела за даденост.
Прозя се, отново потърка слепоочията си, облече халат и тръгна към банята. Със задоволство установи, че чираците на Клъбс не са забравили да й приготвят вената. Заключи вратата, съблече халата и се отпусна в топлата, леко ароматизирана вода. Наистина ли преди тези благоухания я дразнеха? Едва ли имаше по-добър начин да се освободи по-бързо от натрупаната мръсотия и умора от пътя.