Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
Жан Марк не пророни нито дума.
— Защо изпитваха такова удовлетворение? Хората не знаят… кралицата не блестеше с интелект като мадам дьо Стал, тя беше обикновена и дори простовата жена. Правеше грешки, но никога не е била съзнателно жестока.
Жан Марк грабна чашата, която стоеше на масата до леглото.
— Плодов сок. През целия ден не си сложила залък в уста. Пий сега!
Тя послушно отпи няколко глътки и той сложи чашата обратно. После я притегли отново към себе си и намести бузата й на рамото си.
— Толкова съм уморена, Жан Марк!
— Знам. — Той погали гъстите й къдрици. — Почивай си!
— Бих искала да посетя Катрин. Да, ще ми се да отида във Вазаро. Как мислиш, възможно ли е?
— Разбира се, утре ще уредя всичко.
— Катрин… знаеш ли, че Франсоа я обича?
— Така ли?
— Винаги, когато говореше за нея, забелязвах по лицето му… е, знаех, че нещо се крие зад всичко това. Трябваше сякаш с ченгел да го изтръгна от устата му.
— Не ме учудва, че си успяла.
— Не го оставих на мира, докато не призна!
— И това не ме учудва.
— Дофинът… трябва да помогна на Луи Шарл! Аз й обещах…
— Всичко с времето си. Най-напред си отдъхни във Вазаро.
— Колко съм сънлива… странно. Току що се събудих. — Тя отвори с неимоверно усилие очи. — Сокът! Да не си сложил нещо в него?
— Да.
— Както във Вазаро беше сложил нещо във виното на Франсоа.
— Само толкова, колкото да се наспиш.
— Без кошмари.
Един час по-късно Жан Марк пристъпи прага на салона.
— Съжалявам, че ви накарах да чакате. Много ви благодаря, че дойдохте.
Франсоа не счете за необходимо нито да стане, нито да вдигне поглед от чашата си с вино.
— Изобщо не ми липсвахте. Робер ми наливаше щедро от вашата чудесна изба.
— Жулиет настояваше да присъства на Площада на революцията. Вие бяхте ли там?
Франсоа отпи глътка вино.
— Задачата ми е да ги измъквам от тъмницата, но не и в случай на неуспех да бъда очевидец на смъртта им. Реших да се напия!
— А как стана така, че плановете ви се провалиха с гръм и трясък? Разполагахте и с време, и с пари…
— И с Мосю, който работеше срещу мен.
— Мосю ли?
— Славният и почтен граф дьо Прованс, братът на краля! Той беше човекът, който организира нашата група преди две години. Всичко вървеше по мед и масло, докато опираше само до освобождаването на аристократи. Помислете, какво би бил един крал без двор? — Франсоа отново поднесе чашата към устните си. — Едва когато стана необходимо и възможно да се освободи кралското семейство, той започна да твърди, че нямал средства. Изглежда, че славният и почтен Мосю иска самият той да стане крал. Сигурно има свои шпиони както в нашата група, така и в Конвента. Винаги, когато хвърляхме усилията си да осъществим някой план, се появяваха пречки, но никога от такова естество, че да се изясни дали той има пръст в играта. Никога не беше разкрита моята самоличност, а и нашата група като цяло не беше предадена на властите.
— А вие не знаете ли кой би могъл да бъде доносникът сред вашите хора?
— Върти ми се в главата едно име… и един план, с който бих могъл да проверя предположенията си.
— Значи Мосю би желал да види мъртво и момчето?
— Положително, та той е пречка по пътя му. Луи Шарл сега е крал на Франция. Аз ще го освободя от Тампл, но трябва да го сторя сам!
Жан Марк се усмихна.
— Вярвате ли, че Жулиет би допуснала момчето да бъде освободено без нейно съдействие? Така че изпадам в незавидното положение или да я разубедя да участва във вашите замисли или да се погрижа тя да ги осъществи бързо и успешно заедно с вас.
Франсоа го погледна.
— И какво решение ще вземете? Кое от двете?
— Няма да стоя и да гледам със скръстени ръце още веднъж същото, на което бях свидетел днес! Тя припадна! Утре ще я изпратя във Вазаро. Възможно ли е да освободите малкия, преди тя да се върне?
— Бързи действия в момента са изключени. Конвентът предполага, че ще бъде предприет опит за спасяване на дофина от страна на роялистите като реакция след екзекуцията на кралицата. Надзирателите му в Тампл са подсилени.
— Колко дълго ще се наложи да чакаме?
— Един или два месеца, предполагам. — Франсоа стана, но се олюля. — Чувствам се…виното навярно ме е ударило в главата.
Жан Марк се запъти към него и сложи ръка на рамото му.
— Merde, днес, изглежда, ми е съдено постоянно да служа за опора на някого. — Той въздъхна унило. — Най-добре ще е да прекарате нощта в дома ми. Аз ще ви заведа горе и ще ви сложа да си легнете.
— Колко мило от ваша страна. — Франсоа продължаваше да бъде любезен, дори когато коленете му почти се огъваха. — Наистина мило и…