Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
— Това е самата истина — каза Жан Марк сухо. — Ако не бих толкова благороден и добър, щеше да ми е далеч по-широко около врата.
— Тя ще отиде на гости на Катрин… на Катрин…
Когато Жулиет пристигна във Вазаро, гераните цъфтяха, полята пламтяха в огненочервено и разпръсваха опияняващо ухание.
Катрин вече чакаше на стъпалата пред входа и изтича към Жулиет, щом тя слезе от пътната кола. После отстъпи крачка наш и я заразглежда изпитателно. В деня преди заминаването на Жулиет от Париж Жан Марк й беше изпратил по куриер писмо, в което й описваше душевното и физическо състояние на нейната приятелка. И Жулиет наистина изглеждаше посърнала, лишена от характерната за нея енергия и жизнерадост. Ала това, не беше всичко. При сбогуването си с Вазаро Жулиет въплъщаваше все още много черти на нетърпеливото и импулсивно младо момиче, с което Катрин беше учила в манастирското училище. Сега обаче в жената, която стоеше пред нея, тя не намираше и помен от тези черти! Катрин усети как остро я прободе тъга по невъзвратимото. Те и двете се променяха и бяха вече други, но не в еднаква степен, както някога се бяха надявали.
— Ужасно е онова, което направиха с Нейно величество.
— Ужасни неща се случват навсякъде. — Жулиет прегърна Катрин през кръста. — Тук не… по всяка вероятност. Тепърва ще трябва да си припомня, че на света все още има местенца като това.
Катрин се засмя непринудено и свали шапката на Жулиет, за да погали нежно тъмните къдрици на приятелката си.
— Ти трябва веднага да се преоблечеш и да дойдеш с мен на полето. Следващите два дни няма да правиш нищо друго, освен да работиш с Мишел и мен.
Жулиет я погледна подигравателно.
— Трябва да си отработя подслона и хляба, така ли?
Катрин кимна енергично.
— Да, естествено, във Вазаро всички работят. — Усмивката й излъчваше спокойствие. — Жулиет, ти трябва да береш цветя!
Глава двадесет и втора
— Ти не само си се провалил, но си станал същинско чудовище — установи леденостудено Ан Дюпре. — С такава външност не можеш да очакваш, че ще бъдеш приет радушно от господата в Конвента!
— Не можех да направя нищо — вайкаше се Дюпре. — Трябваше да се крия от policia и вече бях убеден, че е ударил сетният ми час. Когато намерих лекар, беше вече късно, твърде късно, тъй като костите ми бяха зараснали накриво.
— По-добре да беше загинал, отколкото да се връщаш в такъв вид при мен. Каква полза мога да имам? Нима очакваш, че ще се грижа за теб, когато всъщност твое задължение и синовен дълг е да се грижиш за мен?
— Не — побърза да възрази Дюпре. — Всичко ще бъде така, както пожелаеш. Аз все още мога да ти набавя „Вихрения танцьор“, понеже знам кой го притежава.
— Жан Марк Андреас. — Ан Дюпре изрече името на новия притежател на „Танцьора“, обзета от сарказъм и ненавист. — И как смяташ да му го отнемеш? Докато те нямаше, Марат беше убит и ти сега нямаш никакъв покровител, никаква власт. Ще помолиш ли Дантон или Робеспиер за някаква служба?
— Потърсих Дантон в дома му, но той отказа да ме приеме — призна съкрушено Дюпре. — Нямал никаква нужда от убийци, заяви той.
— Но преди да запрашиш за Испания, имаше работа за теб. Вече ти казах, че нито един човек няма да може да те понася. Теб и изкривените ти кокали!
— Има известна надежда. Не всичко е загубено. След като успях да избягам от Испания, най-напред се отбих в Марсилия и събрах там сведения. — В усилията си да я убеди, думите на Дюпре просто се лееха от устата му. — Андреас има някаква братовчедка на име Катрин Вазаро, към която е много привързан. Възможно е дори тя да е момичето, чийто портрет е нарисуван върху медальона. Вероятно съществува връзка между Андреас и Жулиет дьо Клеман.
— А ти ме мамеше най-безсрамно, че момичето на портрета било принцеса!
Фактът, че беше изтърсил тази лъжа, беше изтрит от паметта му.
— Мислех, че е някаква принцеса, но…
— Ти си ме излъгал!
— Не. — Изрече той в пътно отчаяние. — Мислех, че е принцеса. Само казах, че…
— Няма значение какво си казал и какво не си. — Майка му го погледна с присвити очи. — Как възнамеряваш да използваш тази Вазаро за целите си?
— Ще й пратя съобщение, че Жан Марк е в ръцете ми и че трябва да дойде и да го освободи.
— А ако не влезе в клопката ти?
— Ще влезе! — Дюпре положи усилия да заговори с по-бодър тон. — Ще дойде! Ще падне в клопката ми!
— И ти ще я използуваш, за да изнудиш Андреас за „Вихрения танцьор“?
Дюпре кимна усърдно.
— Това не ми харесва. — Лицето й доби свирепо изражение. — Това е план, в който се залага на чувства.
Така майка му беше прозряла собствените опасения на Дюпре, а той искаше да я убеди, че планът му има изгледи за успех.