Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

Изстрелът проехтя в утринната тишина.

Половината войници се затъркаляха по земята, другата половина сграбиха Джейк и го повалиха на тревата. Един войник извика от болка. Репортерите и операторите приклекнаха и изпоналягаха на земята, но храбро продължиха да снимат касапницата. Войникът се хвана за гърлото и отново извика. Нов изстрел. После още един.

— Раниха го! — извика някой. Войниците запълзяха на четири крака към падналия. Джейк изчезна зад вратата на съда, строполи се на пода и зарови глава в ръцете си. Застанал до него, Ози наблюдаваше войниците през вратата.

Стрелецът скочи от силоза, хвърли пушката на задната седалка и изчезна с другаря си към полето. В Южен Мисисипи имаше погребение, на което трябваше да присъстват.

— Ранен е в гърлото! — извика някой. Войниците вдигнаха пострадалия и го отнесоха в един джип.

— Кого раниха? — попита Джейк, без да сваля длани от очите си.

— Един войник — отвърна Ози. — Ти как си?

— Добре. — Джейк скръсти ръце зад главата си, забил поглед в пода. — Къде ми е чантата?

— На алеята отвън. Ей сега ще ти я донесат. — Ози откачи радиостанцията от колана си и изрева някаква заповед. Нещо от рода на „Всички да дойдат в съда!“

Когато стана ясно, че повече стрелба няма да има, Ози излезе при войниците навън. Незбит застана до Джейк.

— Как си?

— Какво, по дяволите, се случи тук? — дотича полковникът. — Чух някакви изстрели.

— Раниха Макенвейл.

— Къде е?

— Тръгнаха за болницата. — Сержантът посочи джипа, който летеше в далечината.

— Зле ли е?

— Изглеждаше доста зле. Улучиха го в гърлото.

— В гърлото ли? Тогава защо са го местили?

Никой не отговори.

— Някой да е забелязал нещо?

— Май че гърмяха откъм хълма — рече Ози. Очите му шареха нагоре по Сидър Стрийт. — Защо не изпратите един джип да поогледат там.

— Добра идея. — Полковникът се обърна към готовите за действие войници с порой сбити команди, обилно накъсани от ругатни. Те се разпиляха във всички посоки, с автомати, готови за стрелба. А когато започнаха да претърсват изоставената мелница, убиецът бе вече в съседния окръг.

— Как е той? — попита шепнешком Ози и остави чантата на пода до Джейк. Хари Рекс и Елън бяха застанали на стълбите, точно където бяха убити Коб и Уилард.

— Не знам. От десет минути не е мръднал — каза Незбит.

— Джейк, добре ли си?

— Да — отговори бавно той, без да отваря очи. Войникът бе стоял от лявата му страна. „Това не е ли малко глупаво?“, бе казал той на Джейк миг преди куршумът да прониже гърлото му. После се стовари върху него, а от врата му шурна кръв. Джейк падна и бе изтласкан на безопасно място.

— Умря, нали? — тихо попита Джейк.

— Още не знаем — отвърна Ози. — В болницата е.

— Умрял е. Сигурен съм, че го убиха. Чух как му изхрущя гърлото.