Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

— Чудесна идея — рече Лусиен. — Омръзна ми от тия леки напитки. Хайде да минем на „Джак Даниълс“.

— Това ми допада — каза Бас и изгълта остатъка от чашата си.

Джейк успя да хвърли една бегла усмивка към Лестър, после отново заби поглед в библиотеката. Лусиен хвърли стодоларова банкнота на масата и Хари Рекс се запъти към магазина.

Когато се събуди след няколко часа, Елън се намери на канапето в кантората на Джейк. Стаята беше тъмна и пуста, а вътре се носеше остра, убийствена миризма. Тя се раздвижи предпазливо. Намери шефа си да хърка миролюбиво на пода в кабинета си, свит наполовина под бюрото. Лампите не светеха, така че тя внимателно заслиза по стълбите. Приемната бе зарината с празни бутилки, бирени кутии, пластмасови чашки и обвивки от пилешки сандвичи. Минаваше девет и половина вечерта. Беше спала пет часа.

Можеше да остане у Лусиен, но имаше нужда от чисти дрехи. Приятелят й Незбит можеше да я закара до Оксфорд, но тя беше трезва. Пък и Джейк имаше нужда от повече охрана. Елън отключи предната врата и тръгна към колата си.

Почти бе стигнала до Оксфорд, когато видя синята лампа зад себе си. Както обикновено беше карала със седемдесет и пет мили. Елън спря встрани, излезе от колата и направи няколко крачки назад.

Откъм синята лампа приближиха двама цивилни.

— Пияна ли сте, госпожице? — попита единият и от устата му се разхвърчаха пръски тютюнева слюнка.

— Не, сър. Търся си шофьорската книжка.

Тя клекна до стоповете и зарови в чантата си. Внезапен удар я повали на земята. Метнаха отгоре й тежък юрган и я натиснаха да не мърда. Омотаха я с въже около гърдите и кръста. Тя риташе и ругаеше, но съпротивата й бе немощна. Юрганът покриваше главата й, а под него ръцете й бяха неподвижни. Двамата опъваха яко въжето.

— Не мърдай, кучко! Не мърдай!

Единият извади ключовете от таблото и отвори багажника. Хвърлиха я вътре и хлопнаха капака. Синята лампа на стария линкълн бе изключена и единият се качи на него, а другият го последва в нейното беемве. Стигнаха до един чакълест път и подкараха навътре в гората. Той ги изведе до малко пасище, където неколцина членове на Клана се бяха наредили около горящ кръст.

Двамата похитители бързо навлякоха робите и маските си и я извадиха от багажника. Хвърлиха я на земята и свалиха юргана. Вързаха я, запушиха й устата и я повлякоха към един голям кол на няколко фута от кръста. Завързаха я за него, с гръб към останалите и с лице към кола.

Елън зърна белите роби и островърхите качулки и отчаяно се опитваше да изплюе мазния памучен парцал, който бяха напъхали в устата й. Ала само се задави и се разкашля.

Горящият кръст осветяваше малкото пасище, нажеженият въздух я обгаряше, тя се мяташе и издаваше странни, задавени звуци.

Една качулата фигура се отдели от останалите и приближи. Чуваше стъпките му, дишането.

— Кучка, дето се подлага на негри. — Гласът му бе остър, с акцента на Средния запад. Мъжът я сграбчи отзад за яката и започна да дере бялата й копринена блуза, докато тя увисна на ивици по шията и раменете й. Ръцете на Елън бяха вързани здраво за кола. Непознатият извади изпод робата си дълъг нож и се залови да реже останките от блузата. — Кучка, дето се подлага на негри.