Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

— Къде е помощничката? — попита Нуз, поглеждайки часовника на стената.

— Не знам — погледна своя часовник Джейк. — Очаквах, че вече ще е тук.

— Готов ли си?

— Да.

— Залата готова ли е, мистър Пейт?

— Да, сър.

— Много добре, да започваме.

Нуз даде знак на всички да седнат и десет минути залива съдебните заседатели с несвързано извинение за вчерашното отлагане. Те бяха единствените четиринайсет човека в окръга, които не знаеха какво се бе случило в петък сутринта и би било неправилно да им се съобщава. Нуз мънкаше за непредвидени обстоятелства и как понякога, по време на процес, нещата така се подреждат, че се налага да се отменят заседания. Когато най-после свърши, заседателите бяха съвсем объркани и се молеха разпитът на свидетелите да започне най-сетне.

— Можете да призовете първия си свидетел — каза Нуз, отправил поглед към Джейк.

— Доктор Уилям Бас — обяви Джейк на път към катедрата. Бъкли и Мъсгроув си намигнаха и се усмихнаха презрително.

Бас бе седнал до Лусиен, на втория ред. Изправи се шумно и започна да си пробива път към централната пътека, като настъпваше крака и удряше хората с тежката си кожена чанта. Джейк дочу суматоха зад гърба си, но продължи да се усмихва на съдебните заседатели.

— Заклевам се, заклевам се — повтори бързешком Бас на Джийн Гилеспи, докато тя му четеше клетвата.

Мистър Пейт го заведе до мястото на свидетелите и повтори обичайните напътствия да говори високо и да използва микрофона. Въпреки че се бе наливал безпаметно до вчера, експертът медик изглеждаше невероятно арогантен и трезвен. Беше облякъл най-скъпия си тъмносив вълнен костюм, шит по поръчка, ослепително бяла риза и елегантна малка червена папийонка, които му придаваха твърде интелектуален вид. Всичко по него говореше, че е подходящ за експерт. Въпреки възраженията на Джейк бе обул чифт светлосиви каубойски ботуши от щраусова кожа, за които бе платил повече от сто долара и бе носил по-малко от десетина пъти. Преди единайсет години Лусиен бе настоял Бас да ги сложи на първото дело, в което пледираше за невменяемост. Той ги обу и първият обвиняем, напълно нормален престъпник, замина за Парчман. Обу ги и на второто дело, изпълнявайки отново повелята на Лусиен — и пак същият успех. Лусиен ги наричаше талисманът на Бас.