Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Тя е на сцената.
— Аха. — чиновникът се направи, че разбира за какво става дума и продължи да упорства.
— Разбирам, че ситуацията е шокираща, но…
Мадлин вдигна поглед към Никола.
— Как е той? — попита рязко.
Очите й проблеснаха, но не от непролети сълзи. Светлината беше опасна, непредсказуема и на ръба на избухването. Никола отвърна:
— Не е добре. Трябва веднага да го откараме при Доктор Брил.
Портиерът изведнъж си спомни за задълженията си и каза:
— Ще повикам карета, — и се промъкна покрай полицая.
Никола се поколеба за секунда, след което заложи на съобразителността на Мадлин. Застана до нея, взе ръката й и каза:
— Изглеждаш отпаднала!
Изразът на лицето й не се промени, но тя вдигна към челото си внезапно разтреперана ръка. След което се свлече назад, отпусната и явно в пълно безсъзнание, право в ръцете на изненадания чиновник. Той залитна от внезапната и неочаквана тежест и полицаят се втурна да му помогне да я задържи. Жената, която се грижеше за Ишам изписка съчувствено и се засуети около леглото, за да им помогне.
Никола изкрещя нещо, в смисъл че отива за помощ, измъкна се покрай тях и излезе през вратата. Стигна отново до площадката, видя, че останалите обитатели още сноват отдолу и побърза да се качи по стълбите.
Касата на вратата на апартамента на Арисилд беше напукана и натрошена и вратата висеше на пантите, разкривайки познатия хол, осеян с парчета от тухли и други боклуци. Той пристъпи внимателно и се отправи към продълговатия салон в края на апартамента. Дупката се намираше между двата прозореца, които гледаха към алеята, а от неравните й краища стърчаха остри камъни и сцепено дърво. Подът беше затрупан под мазилката от тавана и счупените стъкла на прозорците и хладният бриз полюшваше леко онова, което беше останало от пердетата на прозорците и оберлихтовете. Никола се разходи из стаята, отбелязвайки разпръснатите навсякъде познати предмети, счупените или преобърнати мебели, разпилените книги и счупените саксии с растения.
Газова експлозия, помисли презрително Никола. Онзи, който е стигнал до това заключение, се заблуждава. Всичко в стаята сочеше непосредствено, че нещото, което беше нахлуло през стената, го беше направило отвън навътре.
Напусна разрушения салон и набързо претърси останалата част от апартамента. Другите стаи не бяха толкова засегнати, с изключение на съборените от стените предмети и пукнатините в мазилката. Нямаше и следа от Ронсард и Хал, никаква следа, че тук е имало някой.
Спалнята на Арисилд бе странно незасегната, сякаш се беше оказал в окото на жесток и разрушителен ураган. Завивката на леглото беше отметната и на мекия дюшек все още се виждаше ясно отпечатъкът, където беше лежало тялото му.
чу гласове от долния етаж и разбра, че времето му изтича. Тръгна бързо към вратата, но погледът му бе привлечен от нещо бяло, заседнало до прага на пропуканата рамка на входната врата. Той коленичи и го измъкна.
Беше парче слонова кост, изваяно като глава на дива парсийска котка. Беше орнамент от дръжката на абаносовия бастун, който Рейнар беше заел на Инспектор Ронсард.
Портиерът беше намерил карета, която да откара Ишам в хирургията на Доктор Брил и Никола се възползва от суматохата, за да слезе на долната площадка, без никой да го забележи. Докато се стараеше да свали по стълбите ранения без да го нарани допълнително, Никола успя да даде няколко монети на жената, която бе позволила да използват стаите и като болница и морга и да помоли портиера да повика гробар, за да се погрижи за тялото на Мадел. Той излезе на улицата без по-нататъшни разпити от полицаите или от когото да било друг.
Докато даваше на кочияша нареждания и бележка за Доктор Брил, видя Мадлин, която чакаше на отсрещната страна на улицата с Рейнар и Кюзар. Увери се, че Ишам е настанен възможно най-удобно, отпрати каретата и се присъедини към тях.
— Добре ли си? — попита той Мадлин.
— Разбира се, — отвърна рязко тя.
— Знаем ли изобщо какво е станало? — попита Рейнар, като не влагаше голяма надежда да получи отговор.
Мадлин поклати глава.
— От това, което успя да ми каже Ишам, Мадел разбрала какво му е на Арисилд. Било заклинание, а не наркотик или болест. Но когато го махнала, това по някакъв начин привлякло вниманието на магьосника. Изчакал е колкото да примами неколцина от нас в капана. — Той замлъкна със стиснати устни и погледна към Мадлин. — Тя защо не ми каза, че е открила какво му е на Арисилд?