Мечът на Шанара

Флик кимна леко и стана. Обгърнатото му в наметало тяло се измъкна бързо и крадешком от укритието на камъните и пое в тъмнината на голото поле. Мозъкът му престана да разсъждава и да задава въпроси, когато тялото му пое командването, а сетивата започнаха да преравят мрака за скрита опасност. Движеше се бързо към далечната светлина на огньовете, тичаше приведен, от време навреме се спираше, за да провери дали се движи в правилна посока и се ослушваше, за да чуе дали няма някой наблизо. Нощта го обгръщаше като плътна, непроницаема завеса, а притъмнялото, покрито с одеяло от огромни облаци небе, скриваше от погледа му дори луната и звездите. Единствената светлина идваше от огньовете на лагера пред него. Равнината беше гладка и открита, повърхността й — тревист килим, който заглушаваше стъпките на тичащия мълчаливо напред човек от Вейл. Почти нямаше храсти, които да нарушават равния терен, само едно-две тънки изкривени дървета се виждаха в необятната пустош. Никъде в тъмнината нямаше признаци на живот и единствените звуци бяха приглушеният вой на засилващия се вятър и собственото му тежко дишане. Огньовете в лагера, които в началото се виждаха като бледа оранжева мъглявина в подножието на планините, сега, с приближаването му, започнаха да придобиват конкретни очертания. Някои горяха с ярки пламъци, поддържани от добавяните в тях нови дърва. Други тлееха, почти угаснали, защото онези, които ги бяха поддържали, спяха непробудно. Сега Флик беше достатъчно близо, за да чуе слабия шум от гласове в спящия лагер. Но те не бяха достатъчно ясни и той не улавяше отделните думи.

Измина почти половин час преди Флик да стигне до външните очертания на вражеските огньове. Спря приклекнал точно извън светлината, за да проучи разположението на лагера пред него. Хладният, носещ се от север нощен вятър раздухваше пращящите пламъци на огромните огньове и ги вдигаше в тънки облаци дим, който се виеше над откритите равнини по посока на човека от Вейл. Имаше втори обръч от часови, който обграждаше лагера, но той беше доста рехав разположен на големи разстояния. Хората от Северната земя не бяха сметнали за нужно да проявяват голяма бдителност толкова далеч от лагера. Часовите бяха предимно гном и ловци, въпреки че тук-таме Флик можеше да различи и огромните фигури на троли.

Поспря се малко, за да изучи странните, непознати му черти на тролите. Бяха различни на ръст, всички с дебели крака в тъмна кожа, подобна на дървесна кора. Изглеждаха груби и силно защитени. Часовите и останалите няколко будни войници от охраната стояха отпуснати или лежаха пред топлината на тлеещите огньове, завити в дебели наметала които покриваха по-голямата част от телата и лицата им. Флик остана доволен от това. Щеше да му бъде по-лесно да се прокрадне в лагера незабелязано, ако всички си останеха завити в наметалата А съдейки по засилващата се студенина на вятъра, температурата щеше да продължи да пада до изгрева на слънцето. Не виждаше много добре какво има зад външните огньове заради тъмните облаци и дима, който се издигаше.