Мечът на Шанара

Излязоха от укритието на високите камъни и се спуснаха през тъмнината към откритата равнина. Толкова тъмно беше, че Флик не виждаше почти нищо и се наложи стабилният друид да го води за ръка. Стори им се, че са вървели безкрайно дълго, докато излязат от криволичещия лабиринт от скали, но накрая отново видяха огньовете на вражеския лагер, които горяха в тъмнината пред тях. Флик беше ожулен и насинен от слизането от планинските възвишения, краката го боляха от напрежението, а наметалото му се беше скъсало на няколко места. Тъмнината се издигаше като непробиваема стена между тях и огньовете и Флик не можеше нито да види, нито да чуе охраната, която знаеше, че е там. Аланон не каза нищо, но пролази обратно в укритието на скалите и започна да се ослушва, проточил леко врат напред. Двамата останаха няколко минути без да се помръднат, после внезапно Аланон стана, махна на Флик да остане на мястото си и безмълвно потъна в нощта.

Останал сам и уплашен, малкият човек от Вейл се огледа тревожно, защото нямаше представа какво става. Допря пламналото си лице до студената повърхност на камъните и си преповтори на ум какво трябва да направи, когато стигне до лагера. Нямаше някакъв точно определен план, който да следва Трябваше да избягва да се заговаря с когото и да било, да не минава близо до когото и да било и да стои настрана от светлината на огньовете, защото тя можеше да разкрие лошата му дегизировка. Пленниците, ако изобщо бяха там, щяха да се намират в охранявана палатка близо до центъра на лагера, така че първата му задача е да намери тази палатка. Намереше ли я, щеше да се помъчи да надникне вътре, за да види кой е там. После, ако успееше да свърши всичко това, което му се струваше крайно невероятно, щеше да тръгне обратно към склоновете, където щеше да го чака Аланон и те заедно щяха да решат какво да правят по-нататък.