Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
За щастие Елисей знаел всичко, каквото ставало, и изпратил да кажат на Иорам да изпрати Нееман при него. Седем изкъпвания в Йордан, по рецептата на Елисей, напълно излекували храбрия боец от проказата: „и тялото му се обнови като тялото на малко дете и се очисти“ (ст. 14). Наистина Нееман отначало се учудил на рецептата на пророка: струвало му се странно, че е бил принуден да извърши такова дълго пътуване само за да се умие в чиста вода. И ние у дома си имаме рекички, казвал той, в които може да се окъпе човек. Разяснили му обаче, че тия рекички нямат свойствата на Йордан, придобити от тая река поради благодетелната намеса на Елисей.
След като оздравял, той отишъл да благодари на пророка: „ето познах, че по цяла земя няма бог, освен у израиля; приеми, прочее, дар от твоя раб“ (ст. 15). Въпреки всичката настойчивост на Нееман безкористието на Елисей останало непреклонно.
Елисей извършил още цяла серия чудеса. Един от героите на разказа, които „свещеният“ автор мъгляво нарича пророчески синове, се намирал веднъж на брега на Йордан, дето сечел дърва, и изпуснал брадвата си във водата: „Той завика и каза: ах, господарю!“… Елисей казал: „де падна тя? Той му посочи мястото. Тогава Елисей отсече късче дърво, па го хвърли там и брадвата изплува“. На сина на пророка оставало само да протегне ръка и да извади брадвата от водата (IV Царства, гл. 6, ст. 5–6).
Друго чудо показва още веднъж до каква степен бог покровителствувал Елисей. „Сирийският цар тръгна на война против израилтяните… Дойдоха нощем и обиколиха града. Сутринта слугата на божия човек стана и излезе. И ето войска около града и коне и колесници. И слугата му каза: уви, господарю! Какво да правим? Той отговори: не бой се, защото ония, които са с нас, са повече от ония, които са с тях. Елисей се молеше и думаше: господи отвори му очите да види. И господ отвори очите на слугата, и той видя и ето, цялата планина пълна с коне и огнени колесници около Елисея. Когато сирийци отидоха при него, Елисей се помоли господу и каза: порази ги със слепота. И господ ги порази със слепота, според думата Елисеева“ (ст. 8–18).
Тук приключението добива характер на палячовска комедия. Представете си тия нещастни офицери и войници, внезапно поразени от слепота, особено когато става дума за многобройна армия. Нали градът, дето се намирал пророкът, бил окръжен от пехота, кавалерия и военни колесници. Ако е могло да стане такова чудо, като че ли тия хиляди нещастни войници е трябвало да снемат обсадата, да молят за пощада израилтяните, да молят да ги отведат у дома им, докато са живи. Но нищо подобно! Според библията тези слепи войски не изоставили намерението си да вземат Елисей жив или мъртъв. И тук „свещеният“ автор кара вярващите да преглътнат една от най-монументалните глупости, които някога са били написани от жреци, самодоволно надсмиващи се над доверчивостта на наивниците. Елисей предложил на сирийските офицери и войници да ги поведе да търсят Елисей. Тия слепи идиоти приели предложението и пророкът ги помъкнал подире си до самата столица на държавата, дето те попаднали в плен. Тая измислица е толкова безсмислена, че ние смятаме за необходимо още веднъж да възпроизведем божествения текст: „Елисей им каза: не е тоя пътят, не и тоя градът; вървете подире, ми, аз ще ви заведа при оногова, когото дирите. И ги заведе в Самария“ (IV Царства, гл. 6, ст. 19).
Представете си тия воини, които следват на върволица подир пророка; представете си всички тия слепци, които крачат от Дотаим до Самария, като се държат един друг за полите на шинелите, при което първият се държи за полата на водача, който е не някой друг, а самият Елисей. Представете си всичко това и кажете, може ли някаква религия да се присмива по-безсрамно на добродушието на лековерните си привърженици? „Когато дойдоха, в Самария, Елисей каза: господи отвори им очите да видят. И господ им отвори очите и видяха, че са всред Самария“ (ст. 20).
Но добро е всичко, което свършва добре, и ние сега ще видим, че тоя ден Елисей бил великодушен и не е злоупотребил с тържеството си. „Израилският цар, като ги видя, попита Елисея: да ги избия ли, отче мой? И той отговори: не ги избивай. Нима със сабята си и с лъка си ги плени, та да ги убиваш? Сложи им хляб и вода; нека ядат и пият, и да идат при господаря си. Той им приготви голям обед и те ядоха и пиха. Отпусна ги и те отидоха при господаря си. Оттогава тия сирийски пълчища не ходиха вече в израилевата земя“ (ст. 21–23).