Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Библейският текст не казва направо, че именно Елисей е направил детето на тая добра жена, но позволява да подозираме това. Ведно с това по-късно авторът на разказа нарича божия човек баща. Не се знае дали той е станал баща по начина на свети Йосиф дърводелеца — бащата на „сина божи“ Иисуса, или в обикновения смисъл.
„Порасна детето и един ден отиде при баща си, при жътварите. И каза на баща си: глава, глава ме боли! И той каза на слугата си: занеси го на майка му… И то седя в скута й до пладне и умря. Тя отиде и го положи в леглото на божия човек, затвори го и излезе… И тръгна и дойде при божия човек на планина Кармил… А когато дойде при божия човек на планината, хвана се за, нозете му… И тя каза: исках ли аз от моя господар син? Не думах ли: недей ме лъга?… И той стана и тръгна подире й… И Елисей влезе в къщата, и ето умрялото дете лежи на леглото му. И влезе, затвори вратата след себе си и се помоли господу; след това се качи, легна върху детето, тури устата си върху неговите уста, очите си върху неговите очи, и дланите си върху неговите длани, и се простря върху него и тялото на детето се сгря. Елисей стана и взе да ходи из горницата насам-натам; после пак се качи и се простря върху него. И детето кихна седем пъти и отвори очите си. И той повика Гиезия и рече: повикай тая сонамка. И той я повика. Тя дойде при него и той каза: вземи сина си. Тя се доближи, падна пред нозете му и се поклони доземи; след това взе сина си и излезе“ (IV Царства, гл. 4, ст. 18–37).
Критиците се смеят на това чудо на Елисей, което се отличава от чудото на Илия само по броя на движенията на тялото. Но богословите виждат в тях мистичен смисъл: нали все пак трябва да се покълчиш, преди да извършиш чудо.
Пророкът се върнал от Сонам в Галгал и заварил в страната глад. Още веднъж глад и пак глад! Още едно доказателство, че тая прекрасна Ханаанска страна, с оголените си планини, пещери и пропасти, със Содомското си езеро, с пясъчна и камениста пустиня съвсем не е била толкова плодородна, както старият бог я описва на избрания си народ чрез устата на Моисей.
„А Елисей се върна в Галгал. В оная земя имаше глад и синовете на пророците седяха пред него. И той каза на слугата си: тури големия котел и свари сочиво за пророческите синове.
И излезе един от тях в полето да събира зеленчук, намери едно диво повлачно растение и набра от него пълен скут диви плодове; върна се и ги надроби в котела със сочивото, защото не ги познаваха.
Сипаха им да ядат. Но щом почнаха да ядат сочивото, завикаха и казваха: смърт има в котела, човече божи! И не можаха да ядат.
А той каза: дайте брашно. И го изсипа в котела и каза (на Гиезия): сипвай на човеците, нека ядат. И в котела не остана нищо вредно.
Дойде някой си от Ваалшалиша и донесе на божия човек хлебен начатък — двайсет ечемичени хлебчета и сурови зърна в люспи. И каза Елисей: дай на човеците да ядат.
И каза слугата му: какво ще дам на сто души? И той каза: дай на човеците, нека ядат, защото тъй говори господ: ще се наситят и ще остане.
Той им даде, и те се наситиха, и остана още според словото господне“ (IV Царства, гл. 4, ст. 38–44).
Най-забележителното в това чудо е, че много време по-късно Иисус Христос го повторил. Но Елисей отдавна е бил мъртъв и не можел да обвини сина на Мария в плагиатство.89
Глава 5 е посветена на историята на Нееман. Ако съдим по Библията, би могло да го считаме за особено прочут, но както обикновено нито един историк не го познава. „Нееман, военачалник на сирийския цар, беше голям човек пред господаря си и почитан, защото чрез него господ бе дал победа на сирийци; и тоя човек беше отличен войник, но прокажен. Веднъж сирийци излязоха на чети и плениха от израилската земя едно малко момиче, и то служеше на Неемановата жена. И каза то на господарката си: о, да отидеше моят господар при пророка, който е в Самария, той щеше да снеме от него проказата!“ (ст. 1–3).
Когато тези думи били предадени на негово превъзходителство генерал Нееман, той помолил царя за отпуск и царят не му отказал. Сирийският цар написал освен това приятелска бележка на израилския цар да се окаже на Нееман добър прием; и Нееман тръгнал, като взел със себе си десет таланта сребро, шест хиляди сикли злато и десет премени дрехи. Но с израилския цар станало нещо непонятно. Когато израилският Иорам отворил писмото, той прочел: „заедно с това писмо, ето пращам при тебе Неемана, моя слуга, да снемеш от него проказата му“ (ст. 6). Можем да си представим учудването на Иорам при четенето на това писмо, но мъчно е да си въобразим как е постъпил той. Според думите на Библията „израилският цар, като прочете писмото, раздра дрехите си и каза: нима аз съм бог, да умъртвявам и съживявам, та праща при мене да снема от тоя човек проказата му? Ето знайте сега и вижте, че той дири повод за вражда против мене“ (ст. 7).
89
Цялата история на Христа е само преплитане на цял ред епизоди и мотиви, заимствувани от вехтозаветната „история“. Няма нищо удивително, че чудото с нахранването е влязло също и в евангелията (в евангелието от Марко два пъти — гл. 6, ст. 37; гл. 8, ст. 1 и сл.).