Сянка по стъклото
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сянка по стъклото». Краткое содержание книги:
— Гневът ти може и да те прави страховит, но не се пробужда лесно — подкачи го тя.
— Толкова се терзаех, че съм страхливец…
— Стига глупости! Спомни се, че ми се закле да направиш каквото ти кажа. И въпреки това се инатеше. Нищо не можеше да направиш. Ако беше останал, щеш да си мъртъв още в първата минута, а аз щях да се хвърля срещу тях толкова свирепо, че щяха да убият и мен.
— А защо ги чакаше бездейно?
Каран затвори очи и са върна в кошмара, за да го осмисли.
— Имаха някаква власт над мен — започна колебливо. — Нещо се случи. Ти видя началото, после се добраха до мен чрез сънищата ми. Волята ми стигна само да те отпратя. Вцепениха ме някак. Тежко ми е да си спомням.
А как да му разкаже за гаврата след това — превърнаха я във връзка между тях и отдавна изгубения си господар. Тя потискаше дарбата си от страх какво още може да я сполети. Все едно изкопа дупка и зарови спомените в нея…
Откъм носа се чуха детски гласове и се показаха двете хлапета: удивително приличаха на майка си. Момиченцето, на около шест годлни, сериозно стисна ръцете им, а по-малкото момче не искаше да ги погледне.
— Щом привърша с Изкуплението, ще закусим — каза Хасиен.
После изпълни ритуал от поклони, тихи думи и сдържани жестове, какъвто Лиан виждаше за пръв път.
Каран заговори на ухото му.
— Хората от Огур, страна много на юг от Черното море, имат подобни обичаи, доколкото знам. Но ако Хасиен е оттам, значи е попаднала много далеч от родината си.
Хасиен забеляза че си шепнат, приключи с обреда и пристъпи към тях, може би с мисълта, че дължи обяснение.
— Животът ни е частица от несравнимо по-велик ред. Не ни е дадена дори надеждата да го проумеем или да му повлияем, можем само да отпъждаме сенките от прага си. А миналите ни злодеяния ги привличат към нас. Затова се отдавам на Изкуплението. — Вдигна една голяма дървена паница. — Ще споделите ли храната ни?
Каран се усмихна и каза:
— Дарената от вас храна ще разведри пътуването ни, халима наса ак-тулипу мас. Приемаме поканата ти с благодарност.
Лицето на Хасиен грейна.
В паницата имаше най-различни сушени плодове, дори любимите на Шанд гелони. Имаше и черен хляб, твърдо жълто сирене и купчинка червени триъгълни ядки. Каран предложи къшей на Хасиен съгласно познатите й обичаи, но жената се засмя — ситните й бели зъби лъснаха — и поклати глава.
Когато всеки си взе, каквото пожела, децата се нахраниха, Хасиен поднесе паницата на Пендер с ироничен поклон. Той държеше кърмовото весло с дясната си ръка, вторачен в реката, и започна да се храна с лявата. Хасиен му се поклони още по-ниско, върна се на носа и се загледа с почуда в пътниците. Те седяха прегърнати и не се пуснаха целия ден.
— Колко ще пътуваме до Сит? — подвикна Каран на Хасиен.
— Щом хълмовете по брега останат зад нас, реката почва да криволичи бавно. Ако плуваме само по светло, ще стигнем за пет-шест дни.
— А ако плаваме непрекъснато?
— Малко повече от две денонощия. Това ли искате?
— Налага се.
— Никой не може да се мери с Пендер по тази река — отбеляза Хасиен, без да си позволи гордост. — Няма да ни настигнат.
Каран знаеше доста за лодкарството и бе убедена, че това не е празна хвалба. Колкото и да беше начумерен, Пендер управляваше лодката с ловкост и умение, които сякаш сливаха едрото му тяло с нея и с реката.
— Но как е възможно най-добрият лодкар по реката да остане без работа? — изненада се Лиан.
— Ние сме чужденци. Хората в Нарн са със студени души, враждебни и недоверчиви. За нас оставаше онова, с което другите не искаха да се захванат.
Спускаха се по течението още два дни, без да спират. Слънцето изгряваше късно, залязваше рано, а косите му лъчи сгряваха слабо. Всяка нощ по реката се разстилаше мъгла, но нито ги отклоняваше, нито ги забавяше. Понякога изглеждаше, че Пендер насочва лодката единствено по усет или според недоловима промяна в шума на реката. Вместо планини и гористи възвишения край тях се изнизваха ниски хълмчета, а когато в реката се вля друга, почти равна на нея по пълноводие, навлязоха в западния край на Ягадорската равнина и бреговете се снишиха съвсем. Вдясно до хоризонта се ширнаха поля без нито едно дърво освен покрай виещия се бряг. Вляво пък заснежените планини се отдалечаваха.
Следобеда на втория ден навлязоха в суха област с ниски ридове, стръмни и каменисти от север, полегати и обрасли с бодливи храсти от юг.
— Областта Крейд — каза Хасиен и посочи голите хълмове отляво.
Лиан се загледа без особен интерес — тукашните злочести, обеднели народи играеха съвсем дребна роля в Преданията. Не се виждаха селища, укрепления или пътища, само еднообразните хълмове и извисилите се Филдорионски планини по-нататък.