Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Той изчете текста отначало и си спомни, че Жерар дьо Ридфор не знаеше латински, затова написа и превод на френски.

Имаше още място и той не устоя на малкото удоволствие да напише текста до неособено начетения велик магистър трети път, този път на арабски.

Той поседя, размахвайки пергамента, за да изсъхне, хвърли поглед към слънцето и откри, че до вечерната молитва както за мюсюлманите, така и за християните имаше още два часа. В същия миг Фахр се върна, погледна документа, взе пергамента със смях, щом видя превода на арабски, изчете го и хвана перото, за да подчертае някои диакритични знаци. Наистина не бе лоша шега с негово височество великия магистър, каза той развеселен, хвана Арн под ръка и отново го поведе из града. Двамата изминаха само няколко пресечки, преди да се озоват пред постройката, където държаха най-ценните християнски пленници. Тя бе по-голяма и с по-скъпо обзавеждане от самия палат на Саладин.

Там, разбира се, имаше стражи и заключени врати, макар да беше трудно човек да си представи какво би правил един избягал велик магистър, когато излезе из улиците на Дамаск. Фахр обясни, че всичко това бе един изпразнен от съдържание жест, който се дължеше на факта, че великият магистър и крал Ги тържествено бяха обявили клетвата към неверници за невалидна.

Крал Ги и великият магистър Жерар дьо Ридфор бяха затворени заедно в две зали с разкошна украса и мебели в християнски стил. Те седяха на малка резбована арабска масичка и играеха шах, когато влязоха Фахр и Арн, а вратите зад тях бяха демонстративно заключени.

Арн поздрави двамата без преувеличена любезност и отбеляза, че да се играе шах е против правилата на рицарите тамплиери, но и че не възнамерява да ги прекъсва задълго. Става дума просто за един документ, който трябва да бъде подписан и който той подаде с някак подчертан поклон на Жерар дьо Ридфор. Последният донякъде неочаквано изглеждаше по-скоро унижен отколкото бесен от липсата на почтителност в тона на Арн.

Жерар дьо Ридфор се престори, че чете документа и сбърчи чело, сякаш премисляше съдържанието му. След това, както се очакваше, попита каква е целта на Арн и формулира въпроса си така, че отговорът да дава обяснение за текста, от който той нищо не разбираше. Тогава Арн внимателно пое обратно пергамента, прочете високо текста на франкски и обясни, че всичко е наред, тъй като е дал клетва пред Ордена на тамплиерите за определен срок, което не е толкова необичайно.

Сега Жерар дьо Ридфор съвсем побесня и изръмжа, че няма каквото и да било намерение да подписва такъв документ и ако бившият командор на Йерусалим смята да дезертира, въпросът стои между него и собствената му съвест. После махна с ръка, за да отпрати Арн далеч от погледа си и се втренчи в шахматната дъска сякаш усилено обмисляше следващия си ход. Крал Ги не каза нищо, а само се взираше ту във великия магистър, носещ облеклото на ордена, ту в Арн, облечен в сарацински дрехи.