Третият близнак [bg]

Берингтън недоволно изръмжа. Чувстваше същото, но се дразнеше да го чуе от друг. Той си наля още малко уиски. И тримата пиеха чист малцов „Спрингбанк“.

От екрана Лари Кинг продължи:

— От чисто философска гледна точка по какво вашите възгледи се различават от тези на… нацистите, да речем?

Берингтън натисна копчето на дистанционното и изключи телевизора.

— От десет години се занимавам с това нещо — каза той. — Три книги и милион приказки по медиите… И какво промених с това? Нищо.

— Промяна има — каза Престън. — Посочи, че генетиката и расата са някакъв изход. Ти просто си нетърпелив.

— Нетърпелив ли? — раздразнено възкликна Берингтън. — Разбира се, че съм нетърпелив. След две седмици ставам на шейсет години. Всички остаряваме, не ни остава много време.

— Прав е, Престън — намеси се и Джим. — Не си ли спомняш, когато бяхме млади? Просто виждахме как Америка отива на кино. Дадоха човешки права на негрите, мексиканците заляха страната ни, най-добрите училища се напълниха с децата на еврейски комунисти, собствените ни чада пропушиха трева. И, боже господи, не бяхме ли прави? Вижте какво стана оттогава! И в най-лошите си кошмари не сме могли и да допуснем, че наркотиците ще се превърнат в най-големия бизнес и че една трета от децата ни ще се раждат от майки на „Медикейд“2. А ние сме единствените, които имат куража да гледат проблемите право в очите — ние и неколцина наши съмишленици. Останалите се правят на слепи и се надяват на най-доброто.

Не са се променили, помисли си Берингтън. Престън винаги си е бил предпазлив и страхлив, а Джим — бомбастично сигурен в себе си. Познаваше ги от толкова отдавна, че приемаше недостатъците им с приятелско снизхождение — е, поне през повечето време. Вече бе свикнал с ролята си на арбитър, който да ги подтиква към златната среда.

— Докъде сме стигнали с германците, Престън? — попита той. — Постави ни в течение.

— Съвсем близо сме до успешно приключване — отвърна Престън. — Искат да обявят покупката на пресконференция след една седмица, смятано от утре.

— Една седмица, смятано от утре! — възкликна Берингтън възбудено. — Страхотно!

Престън поклати глава.

— Трябва да ти кажа, че все още изпитвам някои съмнения.

Берингтън изпъшка отчаяно, но Престън побърза да продължи:

— Знаеш, че трябва да преминем през процедура „запознаване“. Това означава да отворим бумагите си пред счетоводителите на „Ландсман“ и да ги предупредим за всичко, което може да навреди на бъдещи печалби, като например длъжници, на които предстои банкрут, висящи съдебни процеси и други подобни.

— Доколкото съм запознат, нямаме такива проблеми, нали? — попита Джим.

Престън му отправи злокобен поглед.

— Всички знаем, че компанията ни си има своите тайни.