Третият близнак [bg]

Рики се стресна не на шега:

— Голям късмет си извадил.

— Знам.

Пристигнаха пред къщата на Рики и влязоха. Миришеше на развалено сирене или на пресечено мляко. По боядисаните в зелено стени имаше драсканици. Коридорът бе наблъскан с велосипеди и двамата се промъкнаха покрай тях.

— Просто побеснях от яд — продължи Стив. — Защо трябваше да удря Дороти в корема? Той обича да носи минижуп и да си слага червило… Кого засяга това?

— Прав си.

— И защо на Лени трябва да му се размине? Защото носи полицейска униформа ли? Та именно полицаите са длъжни да имат по-високи стандарти — заради привилегированото им положение.

— Има да чакаш.

— Точно затова искам да стана адвокат. За да спирам забъркването на такива лайна. Имаш ли някой герой, някой, на когото ти се иска да приличаш?

— Казанова може би…

— Ралф Нейдър. Той е адвокат. Това е моят образец. Опълчи се срещу най-силните корпорации на Америка и спечели!

Рики се засмя, прегърна Стив през раменете и така влязоха в стаята му.

— Братовчед ми идеалистът.

— О-о, я стига?

— Искаш ли малко кафе?

— Да.

Малката стая на Рики бе обзаведена с изхвърлени мебели — легло, очукано бюро, изтърбушен диван и огромен телевизор. На стената бе закачен плакат на гола жена с описание на всички кости на човешкото тяло. Имаше и климатик, но май бе счупен и не работеше.

Стив седна на дивана.

— Как беше мацката?

— Не беше толкова страхотна, колкото се рекламираше. — Рики наля вода в чайника. — Мелиса е сладур, но нямаше да си бъда вкъщи толкова рано, ако бе така луда по мен, колкото искаше да ме накара да повярвам. А ти какво правиш напоследък?

— Днес се поразходих из университетското градче на „Джоунс Фолс“. Голяма класа! Освен това видях и едно момиче. — Той се оживи при спомена. — Играеше тенис. Беше убиец — висока, стегната, в страхотна форма. Изстрелваше сервиса като с базука, ей богу!

— Никога не бях чувал човек да си пада по някое момиче само заради това, че играе добре тенис — усмихна се Рики. — Хубава ли е?

— Има наистина силно и волево лице. — Сега Стив я виждаше много ясно. — Тъмнокафяви очи, черни вежди, цели водопади тъмна коса… и съвсем мъничка сребърна халка на лявата ноздра.

— Без майтап? Доста необичайно, а?

— Ти ли го казваш!

— Как й е името?

— Не знам — усмихна се Стив съжалително. — Отряза ми квитанциите даже, без да се спира. Повече сигурно няма да я видя.

Рики наля кафето.

— Може да е за добро. Ти си имаш стабилна връзка, нали?

— Нещо такова. — Стив се чувстваше малко виновен, че тенисистката го е омаяла толкова. — Казва се Селин — продължи той. — Учим заедно.