Третият близнак [bg]

— Това ли е изнасилването? — попита той.

— Това е госпожица Лайза Хокстън — отвърна Джийни с леден глас. — Да, била е изнасилена.

— Трябва да взема вагинална проба.

Нямаше капка чар, но поне измисли извинение да се отърве от Макхенти. Джийни вдигна поглед към ченгето. Оня си седеше на мястото без никакво намерение да става, като че ли лично щеше да наглежда вземането на пробата.

— Преди да направите това, докторе, може би полицай Макхенти ще ни извини за малко — вметна Джийни.

Лекарят погледна към Макхенти, ченгето сви рамене и излезе.

С рязък жест докторът свали чаршафа, покриващ Лайза.

— Вдигнете халата си и разкрачете нозе! — нареди той.

Лайза захлипа.

Джийни не можеше да повярва — какво им става на тия мъже?

— Извинете ме, сър — обърна се тя към лекаря.

Той я изгледа сърдито и нетърпеливо:

— Имате ли някакъв проблем?

— Бихте ли се опитали да бъдете малко по-учтив?

Лекарят почервеня.

— Тази болница е пълна с хора с най-различни травми и болести, застрашаващи живота им — отвърна той. — В момента в спешно отделение има три деца, извадени от автомобилна катастрофа, и те всички ще умрат. А вие ми се лигавите, че не съм бил вежлив с момиче, което не знае с кого да си легне.

Джийни онемя.

— Не знае с кого да си легне? — повтори хипнотизирана тя.

Лайза рязко се изправи и седна в леглото.

— Искам да си ида у дома — каза тя.

— Това е чудесна идея — отвърна Джийни.

Тя отвори чантата и започна да изважда дрехите, слагайки ги на леглото.

За момент докторът не каза нищо.

— Правете каквото искате — промърмори после сърдито и излезе.

Джийни и Лайза се спогледаха.

— Просто не мога да повярвам, че това се случва.

— Добре че си отидоха — каза Лайза и се смъкна от леглото.

Джийни й помогна да свали болничния халат. Лайза бързо облече чистите дрехи и обу маратонките.

— Ще те откарам до вас — каза Джийни.

— А защо не останеш да спиш при мен? — попита я Лайза. — Не ми се иска да съм сама нощес.

— Разбира се, ще се радвам да сме заедно.

Макхенти ги чакаше отвън. Изглеждаше по-малко уверен, вероятно усещаше, че е подхванал разговора лошо.

— Трябва да задам още някоя въпроси — каза той.

Джийни заговори тихо и спокойно:

— Ние си тръгваме. В момента Лайза е твърде обезпокоена, за да отговаря.

Ченгето почти се изплаши:

— Но трябва… Подала е оплакване.

Лайза се намеси:

— Никой не ме е изнасилвал. Стана грешка. Сега просто искам да си ида у дома.

— Сигурно знаете, че е подсъдно да се дават фалшиви обвинения?