Третият близнак [bg]

Намираха се в кабинета на къща в Роланд Парк, богаташки квартал на Балтимор. Къщата бе притежание на университета „Джоунс Фолс“ и служеше за приемна на гостуващи преподаватели. Берингтън, който бе професор в Бъркли, Калифорния, Харвард и в „Джоунс Фолс“, ползваше винаги къщата за през шестте седмици, когато се намираше в Балтимор. Много малко негови неща имаше вътре — преносим компютър, снимка с бившата му жена и сина им, както и купчина от неговата най-нова книга — Да наследиш бъдещето: Как генетичното инженерство ще преобрази Америка. Телевизорът работеше без звук и предаваше церемонията по раздаването на наградите „Еми“.

Престън бе слаб, енергичен мъж. Въпреки че бе един от най-забележителните учени на своето време, приличаше на счетоводител.

— Клиниките винаги са правили добри пари — каза той.

„Дженетико“ притежаваше три клиники за борба с безплодието, специализирани по метода in vitro — бебета в епруветка. Тази технология стана възможна благодарение на научните изследвания на Престън през седемдесетте години.

— Борбата с безплодието е най-бързо развиващата се област в американската медицина. „Дженетико“ ще послужи на Ландсман за трамплин в този голям и нов пазар. Искат от нас да отворим още пет клиники през идните десет години.

Джим Пруст бе плешив, загорял от слънцето мъж с голям нос и тежки очила. Волевото му грозно лице бе дар Божи за карикатуристите. Той и Берингтън бяха приятели от двайсет и пет години.

— Е как така досега не сме видели никакви пари?

— Харчехме ги за научни изследвания.

„Дженетико“ имаше собствени лаборатории, а също така сключваше договори за научни изследвания с факултетите по биология и психология при различни университети. Берингтън се занимаваше с връзките на компанията с научния свят.

Той се обади раздразнено:

— Не мога да разбера защо не проумявате, че това е нашият голям шанс.

Джим посочи телевизора.

— Пусни звука му. Бери. Тебе дават.

Церемонията „Еми“ бе отстъпила мястото си на Лари Кинг на живо и гост в студиото беше Берингтън. Всъщност той не обичаше Лари Кинг — по негово мнение Лари беше червен либерал, но това бе възможност да го чуят милиони американци.

Взискателно огледа изображението си и това, което видя, му хареса. Всъщност бе нисък мъж, но телевизията правеше всички да изглеждат еднакво високи. Тъмносиният костюм му стоеше добре, небесносинята риза бе в тон с очите му, а тъмночервената му връзка не изпъкваше на екрана. Тъй като бе много придирчив, стори му се, че сребристата му коса е прекалено добре подредена — имаше опасност да заприлича на телевизионен евангелист.

Кинг, останал по прословутите си тиранти, бе агресивно настроен.

— Професоре, вие отново предизвикахте противоречиви изказвания с последната си книга и някои хора твърдят, че това вече не е наука, а политика. Как бихте го коментирали?