Знакът на жрицата [bg]

Фалк заслужаваше почивка в конюшня и хубав овес, но аз нямах никакви пари. Не можех и просто да го завържа за някое дърво и да го прибера по-късно, защото в планината имаше вълци, въпреки че те рядко слизаха близо до хорските къщи, а и защото някой можеше да го убие. Върху хълбока на Фалк беше жигосан знакът на клана Кензи и никой член на друг клан нямаше да му навреди, но Баур Лаклан се намираше близо до пътя, откъдето минаваха керваните, а не всички пътници бяха толкова честни, колкото планинските кланове. Коремът ми къркореше от глад и бях толкова уморен, че очите ме боляха. Май не беше много добра идея да се отправя към първия си сериозен бой с меч в това състояние.

Фалк въздъхна дълбоко и разтърси толкова силно глава, че пяната по устата му се разлетя. Трябваше да реша. Защо всичко изведнъж се оказа толкоз трудно? В приказките героят просто се качваше на коня, отрязваше главата на дракона и край. Не пишеше нищо за това как той намира фураж за коня си.

Фалк се умори да чака. Без да съм му дал сигнал, той решително се устреми в тръс надолу по хълма в посока към града. Изведнъж ми хрумна, че конят се ориентираше по-добре от мен. Все пак бе идвал тук и преди. Може би не беше кой знае колко лоша идея да го оставя да ме води.

Фалк мина покрай първите къщи. Няколко кокошки се разбягаха настрани, кудкудякайки. От един малък двор между две хижи долетя яростен лай на куче — дребен сиво-черен рошав пес промуши глава между две летви на оградата и се опита да захапе крака на Фалк. На него обаче му бе все едно. Той сви в една по-тясна уличка, мина през една порта и зарови муцуна в пълно с вода корито, което се намираше точно по средата на покрития с калдъръм площад. Бяхме заобиколени от четири двуетажни къщи от червен кирпич. Над вратата на една от тях висеше желязна табела с нарисуван на нея бял елен на син фон и надпис „Бялата кошута“. Фалк беше намерил кръчма, но какво можех да направя, като нямах пари? Появи се един дребен плешив мъж с големи рошави черни вежди, но той не излезе от кръчмата, а от конюшнята до нея. По гърба на протрития му вълнен пуловер имаше сламки. Явно го бях изтръгнал от обедната му дрямка.