![Оставих те да си отидеш [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/1/9/ostavih-te-da-si-otidesh-bg-download.jpg)
Оставих те да си отидеш [bg]
- Автор: Макинтош Клер
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2077-2
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Оставих те да си отидеш [bg]». Краткое содержание книги:
Възхитително добър роман. Лий Чайлд
Ужасяващо и завладяващо четиво с главозамайващ обрат, който ме смаза. Толкова го харесах, че не исках да приключва. Питър Джеймс
Въздействащ, завладяващ и състрадателен. Паула Хоукинс, автор на Момичето от влака
– О, Боже – изпъшка Рей. Дали искаше много, като се надяваше нищо от това да не стигне до началничката на полицията.
– Казала ли е на някого, че не е доволна от полицейското отношение?
– За първи път чухме подобно нещо от офицера за свръзка със семейството – отвърна Дребния.
– Обадете се в училището – нареди Рей. – Някой сигурно е поддържал връзка с нея. Обадете се в кабинетите на личните лекари. Не може да са повече от двама-трима в нейния район, а тъй като е имала дете, е било задължително да се запише при един от тях. Ако разберем при кого, може да е изпратил картона ѝ в новия ѝ кабинет.
– Считай го за сторено, шефе.
– И за Бога, не позволявайте от "Поуст" да разберат, че сме я изгубили. – Мъжът се усмихна накриво. – Сузи Френч ще ни разпъне на кръст.
Никой не се засмя.
– Има ли нещо друго, което трябва да знам, освен загубата на единствения ни свидетел? – попита Рей.
– Ударих на камък с проследяването на колата – съобщи Кейт. – Няколко крадени автомобила са били засечени на наша територия, но всички са заловени и отчетени. Проверих списъка с превозни средства, които са задействали камерите за скорост същата вечер, както и всеки гараж и сервиз в Бристъл. Никой не помни нищо подозрително – или поне не искат да ми кажат.
– Как се справят Брайън и Пат с видеонаблюдението?
– Очите им се подуха – отвърна Дребния. – Прегледали са записите от полицейските и общинските камери, а сега се заемат с тези на бензиностанциите. Забелязали са някаква кола на три различни камери, която идва от Енфилд Авеню няколко минути след злополуката. Карала е доста рисково, преди да изчезне изцяло от полезрение. Повече не са успели да я засекат. Опитват се да установят какъв модел е, макар да няма никакви доказателства, че въобще е замесена.
– Чудесно, благодаря ти за новините. – Рей погледна към часовника си, за да скрие изписаното на лицето му разочарование от липсата на напредък. – Защо двамата не отидете в пъба? Трябва да се обадя на суперинтенданта, но ще се присъединя към вас след около половин час.
– Няма проблем – отвърна Дребния, който винаги беше навит за халба бира. – Кейт?
– Защо не? – съгласи се жената. – Щом ти ще черпиш.
Мина около час, преди Рей да се появи в "Нагс Хед", и другите вече бяха на второто си питие. Инспекторът им завиждаше на способността просто да се изключват: разговорът му със суперинтенданта беше оставил неприятно усещане в стомаха му. Старшият офицер беше достатъчно любезен, но посланието беше ясно: разследването наближаваше своя край. Пъбът беше топъл и спокоен и на Рей му се прииска да остави работата си настрана поне за един час и да поговори за футбол или за времето, или нещо друго, което не включваше петгодишно дете и неизвестна кола.
– Уверявам те, че идваш точно след като бях на бара – избоботи Дребния.
– Искаш да кажеш, че си си извадил портфейла? – учуди се Рей и намигна на Кейт. – Чудесата никога не престават. – Поръча си халба от горчивата бира и се върна с нея и три пакета чипс, които хвърли на масата.
– Как мина със суперинтенданта? – попита Кейт.
Не Можеше да я игнорира, както не можеше и да я излъже. Рей отпи от бирата си, за да си спечели малко време. Кейт го наблюдаваше внимателно и очакваше да ѝ каже, че ще им осигурят повече ресурси или по-голям бюджет. Не му се искаше да я разочарова, но така или иначе трябваше да ѝ каже в един момент.
– Хич не мина добре, честно казано. Брайън и Пат са върнати на обичайните си места.
– Какво? Защо? – Жената остави чашата си с такава сила, че виното се разплиска вътре в нея.
– Извадихме късмет, че ни ги отстъпиха и за толкова – отвърна Рей. – Двамата свършиха чудесна работа по видеонаблюдението. Патрулът има нужда от тях, а суровата истина е, че ние не можем да оправдаем харченето на още пари по този случай. Съжалявам. – Инспекторът добави извинението накрая, все едно той беше лично отговорен за това решение, но това нямаше никакво значение за последващата реакция на Кейт.
– Не можем просто да се откажем! – Взе подложката за бира и започна да къса парченца от ъгълчетата ѝ.
Рей въздъхна. Изключително трудно му беше да слага на кантар цената на едно разследване и цената на човешки живот
– Цената на един детски живот. Как можеш да поставиш цена на подобно нещо?