Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]

Бедният Хомо Сапиенс! Човешката история разкриваше такива страдания през онези странни „юношески“ хилядолетия преди Контакта, когато хората са били в неведение за Галактическото общество!

През това време, мислеше си Крейдейки, делфините са живеели в истинска благодат, плувайки в своя свят сред Кита-Мечта. Когато хората най-сетне достигнали своето „пълнолетие“ и се заели с просвещаването на по-висшите земни видове с цел да ги приравнят със себе си, делфините с приятелско усилие преминали от едно почетно положение в друго.

„И ние си имаме свои проблеми“, припомни си той. Силно му се искаше да почеше основата на своя усилвател, но нямаше как да го достигне без бронята си.

Той се носеше по повърхността в мрака, чакайки съня. Малки, спокойни вълнички обливаха гладката кожа над очите му. Дишането на истински въздух определено беше по-отморяващо от дишането на оксивода.

Но той не можеше да се отърве от неясния страх от потъване… като че ли потъването в оксиводата щеше да му навреди с нещо.

Смущаваше го и космонавтският му навик да гледа нагоре. Таванът беше само на инчове от тръбната му перка. Дори когато затвореше очи, неговият сонар му подсказваше близостта на преграда. Не можеше да спи без да изпраща ехо-импулси. Както и едно шимпанзе не може да дреме, без да се почесва.

Крейдейки изпръхтя. Беше за оставка, ако бордовите изисквания го лишаваха от сън! Издиша шумно и започна да брои цъканията на сонара. Започна с теноров ритъм, после бавно го превърна във фуга, добавяйки по-дълбоки елементи в приспивната песен.

Ехо-импулсите се разпръскваха от челото му и се отразяваха от малкото помещение. Нотите се носеха една над друга, бавно преливайки в тихи стонове и басови изръмжавания. Те създаваха една звукова структура — основа на друга действителност. Той знаеше, че точните съчетания щяха да му позволят да си представи, че стените изчезват.

Той съзнателно поде мотива за дълга от Кийнинк, приветствайки една малка запазена част от Кита-Мечта.