Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
След като положих големи усилия, започнах действително да откривам ръце в сънищата си, но те никога не бяха моите. Това бяха ръце, които само привидно ми принадлежаха, ръце, които променяха формата си и понякога ставаха направо кошмарни. Обаче останалата част от съдържанието на сънищата ми винаги се отличаваше с някаква приятна устойчивост. Почти ми се удаваше да задържа гледката на всяко нещо, върху което съсредоточавах вниманието си.
Това продължи с месеци, докато един ден способността ми да сънувам се промени сякаш от само себе си. Не бях направил нещо особено за целта, като изключим постоянната ми твърда решимост да осъзная, че заспивам, и да намеря ръцете си.
Сънувах, че съм в родния си град. Градът, който видях в съня, изобщо не приличаше на моя роден, но някакси бях убеден, че е тъкмо той. Отначало всичко беше като в обикновен, но много ярък сън. После светлината се измени. Образите се откроиха по-ясно. Улицата, по която вървях, съвсем осезаемо стана по-реална, отколкото беше миг преди тава. Почнаха да ме болят краката. Усетих, че предметите са абсурдно материални. Когато се блъснах в една врата например, не само почувствах истинска болка в коляното, което ударих, но и направо се вбесих, че съм толкова тромав.
Тази тъй реалистична разходка из града продължи, докато се изтощих напълно. Видях всичко, което бих могъл да видя, ако бях някой вървящ из улиците турист. Нямаше абсолютно никаква разлика между тази и всяка друга разходка, която действително съм правил при първото си посещение на някой град.
— Мисля, че доста си се увлякъл — рече дон Хуан, когато му разказах всичко. — От теб се искаше само да осъзнаеш момента на заспиването. А ти все едно че си съборил цяла стена, за да убиеш някой кацнал на нея комар.
— Значи съм объркал конците?
— Не. Но явно се опитваш да повториш нещо, което си правил по-рано. Когато преместих събирателната ти точка и двамата с теб се озовахме в онзи загадъчен град, ти не беше заспал. Ти сънуваше, но не спеше, което означава, че събирателната ти точка не бе променила позицията си благодарение на нормален сън. Аз я бях накарал да се премести.
Ти несъмнено можеш да достигнеш същата позиция чрез сънуване, но засега не те съветвам да го правиш.
— Опасно ли е?
— И още как! Сънуването изисква голяма умереност. При него всяка погрешна стъпка е недопустима. То е начин да се пробудиш, да придобиеш контрол. Сънното внимание трябва да се упражнява системно, защото то е вратата към второто внимание.
— А каква е разликата между едното и другото?
— Второто внимание е като океан, а сънното — като река, която се влива в него. Второто внимание е състояние, при което осъзнаваме други светове, цялостни и абсолютни като нашия, докато при сънното внимание осъзнаваме елементите на нашите сънища.
Дон Хуан изрично подчерта, че последното състояние е ключът към всяко действие в света на магьосниците. Каза, че сред множеството елементи, изграждащи сънищата ни, има неща, които представляват истински енергийни вмешателства, проникнали отвън, чрез някаква чужда сила. Магьосничеството всъщност е способността да откриеш тези неща и да ги последваш.
Той така наблегна на тези твърдения, че нямаше как да не го помоля да ги обясни. За миг се поколеба, преди да ми отговори.
— Сънищата са, ако не врата, то поне пролука към други светове — започна той. — Ето защо те са нещо като двупосочна улица. Нашето съзнание минава през пролуката и попада в други сфери, които пък от своя страна изпращат скаути1 в сънищата ни.
— Какво представляват тези скаути?
— Енергийни заряди, които се смесват с елементите на нормалните ни сънища. Това са струи чужда енергия, които тълкуваме като познати или непознати за нас елементи.
— Извинявай, дон Хуан, но нищо не мога да схвана от тава обяснение.
— Не можеш, защото упорстваш да мислиш за сънищата така, както си знаеш: като за нещо, което ни се случва, докато спим. Аз пък упорствам с едно по-различно определение: че те са пролука към други сфери на възприятие. През тази пролука нахлуват потоци непозната енергия. Тогава съзнанието, или мозъкът, или каквото и да е там, ги поема и ги превръща в част от нашите сънища.
Той замълча за малко, очевидно за да ми даде възможност да проумея казаното дотук.
— Магьосниците са наясно с тези потоци от чужда енергия — продължи той. — Те ги долавят и се стараят да ги изолират от обикновените елементи на своите сънища.
1
Скаут (англ.) — разузнавач (Бел. ред.)