Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
— Дадох ти моята енергия назаем и ти достигна енергийното си тяло — рече той, сякаш ставаше дума за нещо обикновено.
Чух го, но не можех да помръдна от вцепенение. Поради някакъв особен сърбеж в областта на слънчевия ми сплит дишах неравномерно и с мъка. Знаех, че за малко не съм разбрал нещо трансцендентално, свързано със сънуването и с онези хора, но не бях в състояние да си изясня какво именно знаех.
— Къде бяхме с тебе, дон Хуан? — попитах аз. — Сън ли беше всичко това? Или може би хипноза?
— Не беше сън — отвърна той. — Беше сънуване. Помогнах ти да достигнеш второто внимание, за да осъзнаеш, че стремежът е тема, предназначена за твоето енергийно тяло, а не за разума ти. На този етап все още не можеш да разбереш смисъла на всичко това, не само защото нямаш достатъчно енергия, но и защото не се стремиш към нищо. В противен случай енергийното ти тяло веднага би разбрало, че единственият начин да се стремиш, е да съсредоточиш стремежа си върху онова, което си избрал за целта. Този път аз го съсредоточих вместо теб, достигайки енергийното ти тяло.
— Да не би целта на сънуването да е намерението към това тяло? — попитах аз, внезапно обхванат от някакво странно прозрение.
— Със сигурност може и така да се каже — отвърна той. — Специално в този случай, понеже говорим за първата врата на сънуването, неговата цел е намерението твоето енергийно тяло да осъзнае, че заспиваш. Не се мъчи самият ти да осъзнаеш това състояние. Нека енергийното ти тяло да се справи с него. Да възнамеряваш означава да желаеш без желание, да правиш без правене.
— Приеми това предизвикателство — продължи дон Хуан. — Опитай с мълчалива решителност и без нито една мисъл сам да се убедиш, че си достигнал енергийното си тяло, и че си сънувач. Ако направиш това, веднага ще бъдеш в състояние да осъзнаеш момента на заспиването.
— Как да се убеждавам, че съм сънувач, след като не съм?
— Щом чуеш, че трябва да направиш нещо, незабавно ставаш още по-рационален от обикновено. Питаш как можеш да се убедиш, че си сънувач, когато знаеш, че не си? Намерението обхваща и двете: и действието на убеждението, че наистина си такъв, макар по-рано никога да не си сънувал, и състоянието на убеденост.
— Значи трябва да си кажа, че съм сънувач, и да се постарая с всички сили да го повярвам, така ли? За това ли става дума?
— Не. Намерението е нещо много по-просто и същевременно несравнимо по-сложно от това. То изисква въображение, дисциплина и воля. В дадения случай то означава да добиеш неоспорима физическа увереност, че си сънувач. Да чувстваш, че си сънувач с всяка клетка на своето тяло.
Дон Хуан добави шеговито, че енергията му не би била достатъчна, за да ми я даде пак за намерението, и че най-добре би било да достигна енергийното си тяло без чужда помощ. Увери ме, че намерението към първата врата на сънуването спадало към откритите от древните магьосници средства за достигане на второто внимание и на енергийното тяло.
След тези думи той почти ме изхвърли от къщата си, като ми нареди да не се връщам, преди да съм се справил с първата врата.
Прибрах се у дома и месеци наред всяка нощ се стремях с все сила да осъзная мига на заспиването и да видя насън ръцете си. Останалата част от задачата — да се убедя, че съм сънувам и че съм достигнал енергийното си тяло — ми се струваше съвсем неизпълнима.
И ето че по време на една следобедна дрямка наистина видях ръцете си. Шокът от това бе достатъчен, за да ме събуди. Сънят обаче не се повтори. Изминаха цели седмици, но аз не успявах да осъзная кога заспивам, нито пък да намеря ръцете си. За сметка на това започнах да изпитвам насън смътното чувство, че трябва да правя нещо, ала не мога да се сетя какво точно. Постепенно това усещане така се засили, че взе да ме буди по всяко време на нощта.
Когато разправих на дон Хуан за безплодните си опити да мина през първата врата, той ми даде някои насоки.
— Да накараш един сънувач да намери определено нещо насън е само претекст — каза той. — Истинската цел е да осъзнаеш, че заспиваш. И, колкото и да е странно, тя не се постига, като си заповядаш да осъзнаеш това, а като задържиш гледката на онова, което търсиш в съня си.
После ми обясни, че сънувачите съзнателно хвърлят бързи погледи на всичко, което присъства в съня. Ако съсредоточат сънното си внимание върху конкретен обект, той им служи само като отправна точка. От нея тръгват те, за да гледат други елементи от съдържанието на съня, и се връщат към нея колкото се може по-често.