Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Мъжете се намираха от другата страна на вратата, към която беше прилепил ухо. Не се движеха и, съдейки по интонацията на гласовете и разговора им, не бяха особено бдителни. Въпреки това присъствието им затрудняваше допълнително и бездруго нелеката му задача.
Той се приведе към земята и извади две мънички плоски огледалца, снабдени с дълги, тънки дръжки, след което ги пъхна под процепа на вратата, променяйки ъгъла им, докато улови желаното отражение. Стаята от другата страна на вратата се оказа просторно преддверие с куполовиден, изографисан с фрески таван и облицован с яркочервен мрамор под, над който се издигаше поддържан от изящна колонада балкон. Денем колоните навярно бяха осветени от слънчевите лъчи, проникващи през множеството капковидни прозорци, ала сега бяха потънали в сумрак. Перфектно прикритие.
Щом прецени, че е безопасно да действа, Кероки открехна безшумно вратата, повдигайки я лекичко от пантите, за да не бъде издаден от нежелано проскърцване. Когато пролуката стана достатъчно голяма, че да може да провре главата си, наемният убиец надникна навън. В центъра на преддверието бяха застанали трима стражи, облечени с намачкани копринени мантии, а на коланите им висяха мечове наката. Фенерите, провесени на тънки златни верижки в централната част на залата, излъчваха приглушена светлина, която явно бе недостатъчна за цялото помещение, защото в ъглите му горяха лампи, закачени на бронзови поставки, ала те също не можеха да прогонят сенките.
Според Кероки стражите не можеха да видят добре дали вратата е отворена, или не, ето защо се шмугна иззад една от широките колони, които поддържаха балкона. Въпреки опасността, пулсът му изобщо не се промени — той се придвижваше със спокойствието и лекотата на дива котка. Гласовете на стражите отекваха из преддверието, докато Кероки се плъзгаше от колона към колона, избирайки моментите, когато разговорът им ставаше по-оживен или някой от тях се засмиваше — тогава вероятността да го чуят ставаше най-малка. Той добре знаеше как да се придвижва така, че да подлъгва естествената склонност на човешкото око да забелязва движещи се обекти, ето защо едва ли щяха да го видят, освен ако не гледаха директно към него.
Намерението му беше да прекоси помещението и да излезе незабелязано през другата врата, която щеше да го приближи до спалнята на баракс Реки, и навярно щеше да успее, ако не бе стъпил върху плочката-капан, намираща се зад една от колоните.
Кероки усети как камъкът поддава под стъпалото му и чу едва доловимото изщракване. Тялото му замръзна, а пулсът и дъхът му застинаха.
Нищо не се случи.
Наемният убиец бавно издиша. Не бе толкова глупав, че да си помисли, че капанът се е повредил — най-вероятно бе проектиран така, че да се задейства при отместване на тежестта. Навярно стъпването отгоре му само го привеждаше в готовност, а вдигането на стъпалото го активираше. Повечето хора изобщо не биха забелязали присъствието му, ала Кероки не беше като тях.
Той изруга ядосано на ум. Ами да — всичко бе толкова предвидимо! Колонадата нарочно бе оставена да тъне в полумрак, за да изкуши евентуалния натрапник. Това беше идеалното място за поставяне на капан. Информаторът на Кероки не бе успял да научи нищичко за него, ала убиецът трябваше да се досети, че работата изглеждаше прекалено лесна.
Въпреки железния самоконтрол, Кероки почувства как на челото му избиват студени капки пот. Той се опита да прецени трезво ситуацията. Засега бе добре скрит от пазачите, но в същото време не можеше да помръдне оттук. Ако вдигнеше крака си от плочката-капан, последиците едва ли щяха да бъдат особено приятни за него. Що за клопка обаче беше това? Кероки предполагаше, че не би трябвало да е нещо смъртоносно или много опасно, защото през това преддверие минаваха доста хора и едва ли всички знаеха за съществуването на капана. Ами ако се активираше само през нощта? Мъжът размисли и си каза, че това бе малко вероятно, защото кой би искал да убие някой от гостите си по погрешка? Най-вероятно тази плочка задействаше алармен звънец, което бе не по-малко смъртоносно за него, защото разкриеха ли присъствието му, беше мъртъв.
По едната му буза се спусна струйка пот. Минутите пълзяха бавно и неумолимо, а стражите продължаваха да си бъбрят безгрижно, сякаш се намираха не на пост, а в някоя пивница. Вече бе изгубил достатъчно време в преодоляване на смъртоносните препятствия в кулата и не можеше да си позволи да изгуби повече. Слънцето щеше да изгрее съвсем скоро, а дотогава трябваше да се е махнал далеч оттук, ако искаше да види отново раждането на деня.