Фалшивият годеник
- Автор: Райли Дебора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ели Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшивият годеник». Краткое содержание книги:
Все още се занимаваше със списъка до своя съдружник господин Самуелс, когато вратата се отвори. Предположи, че е прислужницата, идваща да извести за господин Колфилд, или далечната й братовчедка госпожа Шелинг, придружаваща я като нейна компаньонка от Съри. Затова дори и не вдигна глава. Но когато кожата й настръхна и усети лек мъжки парфюм, моментално вдигна поглед и откри Хелион, небрежно облегнат на вратата.
Перото изпадна между пръстите й, когато се изправи непохватно. Мислеше, че ще разполага с няколко секунди да се подготви, след като прислугата съобщи за него. Макар че не виждаше как. Може би с глътка коняк или още по-добре — да се скрие в стаята си. А сега можеше само да покаже една измъчена усмивка и с малко късмет да не изглежда толкова неудобно, колкото се чувстваше.
— Господин Колфилд.
Той се отдръпна от вратата и леко й се поклони.
— Добър ден, госпожице Мидълтън. Надявам се, че сте получили бележката ми.
— Да, да, разбира се. Поръчах на Рийвс да ви въведе в главния салон.
Той присви устни, докато се приближаваше към огромното писалище.
— А, имате предвид майордомът, който ме посрещна. В негова защита ще кажа, че се опита да ме отведе в салона, но аз го уверих, че предпочитате да говорим тук.
Беше облечен в сиви панталони и сако над бяло елече — гледка, която спираше дъха й. Следобедните слънчеви лъчи подчертаваха идеалните черти на лицето му. А очите му горяха и можеха да разтопят и лед.
Джейн усети, че ще припадне. Това си беше истинска лудост! Какво знаеше тя за такива изтънчени господа? Какво знаеше изобщо за мъжете? Представи си играта на котка и мишка, но отхвърли идеята. Не, тя не беше безпомощна сива мишчица. И не изпитваше необходимост да опознае интимно никакъв господин. Това беше чисто и просто бизнес, нищо повече. А там тя беше специалист.
— Разбирам.
Той се спря до писалището и седна в единия му край с арогантност. На устните му цъфна обезпокояваща усмивка.
— Знам, че не е редно да се срещаме насаме, без подходяща компаньонка, но мисля, че разговорът ни е частен, така да се каже… интимен.
Чарът му я обгръщаше като ръкавица, събуждаше сетивата й. Джейн се питаше дали безгрижната му поза е привидна или напълно естествена за него. Само една идиотка би подценила силата му на съблазнител.
— Не се тревожете за Софи — отговори с енергичен тон. — Не чува и дума, освен ако не й се крещи в ухото.
— Освен това рискуваме да ни прекъсне някой ваш посетител. Предпочитам да ви имам само за себе си.
Джейн едва се сдържа да не избухне в смях. Единственият й посетител в Лондон беше Ана и съответно бе навреме уведомена, че точно този следобед ще се състои визитата на Хелион. По-вероятно бе да нападнат французите, отколкото някой да позвъни на вратата й.
— Малко вероятно, но предполагам, че и тук ще ни е толкова удобно, колкото и на всяко друго място. Мога ли да ви предложа нещо за пиене?
— Не, благодаря.
Наблюдаваше я, докато сядаше на ръба на креслото си, а после насочи вниманието си към библиотеката, която заемаше цяла стена. Повдигна вежди при вида на чисто мъжката мебелировка и томовете изследователски книги. Малките масички върху ориенталския килим се губеха под купчини вестници и списания, които Джейн преглеждаше всеки ден. На мястото до прозореца имаше няколко чертежа за най-новия й проект: странноприемница. Беше едно добре използвано работно помещение, което нямаше нищо общо с модата.
— Стаята е приятна, но е необичайно място да откриеш една госпожица в слънчев следобед.
Джейн срещна погледа му. С пристигането си в Лондон бе решила, че няма да се крие и няма да се извинява за навиците си, колкото и странни да се струваха те на околните.
— Прекарвам всеки ден на това място — отговори твърдо.
Той се загледа в предизвикателното й лице.
— Всеки ден?
— След смъртта на баща ми поех управлението на делата му. Това изисква доста усилия и време.
— Вие управлявате наследството си?
Джейн се усмихна доволно при вида на зле прикритото му объркване. Поне не беше ужасен. В края на краищата едно момиче, което се занимава с бизнес дела, не беше често срещано явление. Меко казано, странно.
— Разбира се. Уверявам ви, баща ми добре ме е подготвил да заема мястото му, макар че нито един от двамата не предполагаше колко скоро ще се случи.
— Не е обичайно занимание за млади дами, поне за повечето.
— И аз така разбрах — Джейн не можа да сдържи заядливата нотка в гласа си. — Още една причина, за да не ме ухажват.