Фалшивият годеник
- Автор: Райли Дебора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ели Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшивият годеник». Краткое содержание книги:
Изненада се като забеляза, че думите й накараха Хелион да се замисли. Като че ли му се струваше любопитно.
— И без съмнение не се отказвате. Продължавате с работата си, вместо да предоставите делата на някой управител.
Това беше въпрос, който не бе очаквала.
— Не бих поверила грижата за парите ми на друг. Освен това за мен е удоволствие, не товар. Предпочитам да прекарам следобеда в изчисления, отколкото в купуването на нова рокля, която не ми е нужна.
— Нещо необичайно, бих казал.
Джейн присви недоволно устни. Мъжът насреща й съвсем не беше толкова очарователен.
— Предполагам, че не сте дошли тук, за да ме обиждате?
— Извинете, не исках да ви засегна. Но съм свикнал с хора, които предпочитат да прекарват дните си в удоволствия.
— Като вас? — върна му топката тя.
Той замръзна на място, като че ли Джейн бе уцелила право в целта, без да иска.
— Да, като мен — отвърна с подигравателен тон.
Усетила, че е наранила гордостта на събеседника си, Джейн изправи рамене. Това беше сделка — напомни си за сетен път.
— Време е да се концентрираме върху целта на вашата визита, не смятате ли?
— Разбира се — появи се отново усмивката му, макар и малко пресилена. — Както без съмнение вече сте се досетила, реших да приема предложението ви.
Точно това подозираше. За него се бе подготвяла цял ден. Тогава защо изведнъж не й достигаше въздух и сърцето й подскачаше като риба на сухо?
— Аха.
— Освен, ако не сте променила решението си.
— Не, не, разбира се, че не.
— Добре.
Погледна го разконцентрирана. Не знаеше да се радва ли или да плаче, че скандалното й предложение е прието. Може би и двете.
— Предполагам, че очаквате парите си. Мога веднага да ги изпратя на управителя ви…
— Ще уточним детайлите по-късно — прекъсна я нетърпеливо. Явно му бе неудобно да получава пари от жена. Джейн си отбеляза този факт. В бъдеще ще трябва да внимава да не наранява достойнството му.
— Разбира се — меко се съгласи тя.
— Първо нека да разработим добре плана, за да няма объркване. Предполагам, че желаете да започнем с ухажването веднага, нали?
— Аз… да — отговори, докато ръцете й трескаво търсеха документа, който беше приготвила преди неговото пристигане. Отново си напомни, че е само бизнес. Сделка. И добре, че е така. Не знаеше как би преживяла едно истинско ухажване. Не и с този опасен мъж. — Колкото по-скоро, толкова по-добре. Даже съм подготвила списък.
— Какво казахте? Списък?
— Още един мой недостатък, страхувам се. Или по-скоро начин да подредя нещата в главата си.
— Разбирам — но не посегна към листа в ръката й. Дяволските му черни очи продължаваха да се взират в лицето й. — И какво пише там?
— Отбелязах няколко покани, които получих. Може би подозирате, че една бизнес дама не е добре дошла на важните светски събития, но все пак има няколко, измежду които да избирам. По този начин ще знаете къде да ме намерите.
— Разумно, без съмнение.
— Също така отбелязах къде най-вероятно ще срещна подходящи джентълмени.
— Разбира се.
Въпреки, че нямаше нищо подозрително в измамно ангелското му лице, Джейн беше сигурна, че се забавлява с методичния й начин на планиране.
— Освен това изготвих и списък с някои детайли за мен, ако се интересувате — продължи с по-твърд тон.
— Като например?
— Имената на родителите ми, сведения за имението в Съри — думите й бяха прекъснати от гръмогласен смях. Мъжете винаги щяха да си останат загадка за нея. — Кое ви се струва толкова смешно?
Хелион приведе в действие очарователната си усмивка при вида на негодуванието й.
— Очевидно нямате много опит в ухажването.
— Мислех, че вече сме наясно по въпроса. Именно затова сте тук. Къде е комичното?
Той направи пауза, през която свободно огледа скромната й виолетова рокля и обикновените й черти.
— Скъпа моя, ако флиртувах с вас наистина, най-малко щях да се интересувам от имената на родителите ви и от разположението на къщата.
Джейн се почувства глупаво.
— О! — засрамено остави листа настрани. — И от какво щяхте да се интересувате?
— Кое е любимото ви цвете, кой парфюм предпочитате, дали ви харесва повече да ви целувам по шията или да ви погаля по гърдите…
Джейн побърза да скрие треперещите си ръце между гънките на роклята. Да я целуват по шията? По гърдите? Мъжете това ли правеха? Беше прекалено дръзко за невинното й сърце.
— Ох!
— Щях да знам дали косата ви е мека като коприна и дали устните ви имат вкус на страст. Бих опознал всеки сантиметър на тялото ви — продължи безмилостно, докато обикаляше около писалището. След това, без предупреждение, завъртя креслото й и постави ръцете си на облегалките. Джейн затаи дъх, докато лицето му бавно се приближаваше към нейното. С пламнали страни и пърхащо сърце усети гъделичкане по цялото си тяло, причинено от близостта на Хелион. — И, разбира се, щях да знам как добре прилягат извивките на вашето тяло към моето.