Удряй където боли
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Удряй където боли». Краткое содержание книги:
Източник: http://namerimi.com/products/Удряй+където+бол+208650
— Добре — отговорих аз.
Докато се хранехме, аз му разказах какво съм научил от Джош Смедли. Не беше много, но все пак навеждаше на някои мисли и след време можеше да ни бъде от полза.
Докато Бил пишеше доклада си с два пръста на машината, аз прочетох отново всичко, което бяхме събрали в папката „Торсън“. Беше към четири и петнадесет. Чудех се, дали мисис Торсън вече се е прибрала. Нищо не пречеше да проверя и тръгнах бавно с колата натам.
Ръменето беше престанало и отново грееше слънце. Имах късмет. Когато оставих колата на паркинга и излязох, видях, че тя пие чай под един навес в градината.
Приближих се, а мисис Торсън ме изгледа студено и високомерно.
— Имах впечатлението, мистър Уолъс — посрещна ме тя, — че се разбрахме да не идвате тук, преди да се обадите по телефона.
— Обадих се. Вас ви нямаше и реших да дойда.
До нея имаше свободен стол, така че седнах.
— Е?
Тя остави недопитата си чаша чай и се втренчи в мен.
— Шефовете ми наредиха да ви съобщя резултатите и да ви попитам, дали желаете да продължа с разследването.
Лицето й се изопна.
— Какви резултати?
— Наехте ме, за да разбера дали някой шантажира дъщеря ви и ако е така, да открия кой — казах аз предпазливо. — Видях как дъщеря ви излиза с парите от банката и я проследих до рибарското пристанище. Остави колата си и влезе в дискотека „Черната кутия“. Остана вътре около десет минути и излезе без чантата с парите.
Мисис Торсън седеше като вкаменена.
— „Черната кутия“? Какво е това? — Гласът й беше хрипкав.
— Нощен клуб само за чернокожи. Не пускат бели.
— И казвате, че дъщеря ми е влязла там?
— Очевидно е оставила десетте хиляди долара на някого. Това още не означава, че се движи в компания на чернокожи, мисис Торсън.
— А какво означава?
— Може да внася пари в някой техен фонд. Може да подпомага някои от тях. Тези хора живеят доста зле. Не знам. Но знам, че Ханк Смедли държи този клуб. Той е син на вашия камериер.
Тя отново се превърна в парче камък. Не можех да не й се възхитя. Виждах колко ужасена беше и в същото време изобщо не можех да я упрекна в липса на самоконтрол.
Не каза нищо в продължение на цели три минути, загледана в красивите си ръце.
— Ханк Смедли — каза тя тихо накрая, без да ме погледне. — Да, разбира се. По-рано помагаше в градината. Започна прекалено да се навърта около дъщеря ми. Като деца си играеха заедно. После Анджела започна да расте. Обичаше да върши лудории и да се държи глупаво, а Ханк я окуражаваше. Оплаках се на съпруга си и той го изгони. Известно време на Анджела сякаш й беше мъчно. — Мисис Торсън въздъхна. — Значи тя продължава да се среща с него, освен това му дава и пари! Но това е ужасно!
— Може и да е така, но може и да не е.
— Трябва да поговоря за това с камериера си! — Гласът й беше гневен, а очите й блестяха.
— Според мен би било по-добре, ако първо поговорите с дъщеря си.
— С Анджела?! — Тя се засмя горчиво. — Няма да ми каже нищо. Имам чувството, че ме мрази.
— Има някои усложнения, мисис Торсън — казах аз. — Все пак не съм пропилял парите ви на вятъра. Ако искате да продължа разследването, ще го направя. Ако не искате, само ми кажете и всичко ще приключи дотук.
— Какви усложнения?
Естествено, на този етап нямах намерение да й говоря за сина й.
— Ханк Смедли е много опасен човек, мисис Торсън — отговорих аз. — Бих искал да разбера какво се върши в клуба му. Полицията се е опитвала, но досега не е стигнала доникъде. Ако успея да намеря достатъчно доказателства за престъпна дейност, ще мога да го вкарам в затвора. Дали това ще стане, зависи изцяло от вас.
По издълженото й слабо лице се изписа жестокост.
— Нищо няма да ми достави по-голямо удоволствие от това, да видя тази отрепка в затвора. Много добре. Не ме интересува колко ще струва. Продължете разследването!
— Ще го направя, но има едно условие, мисис Торсън — казах аз и станах. — Не трябва да казвате абсолютно нищо нито на дъщеря си, нито на Джош Смедли. Разбирате ли ме?
— Искам само да напъхате това животно зад решетките! — каза тя с такава омраза, че чак се стреснах. — Оставям това на вас. Поемете цялата отговорност!
След това си тръгнах.
4
Седях в колата пред резиденцията на Торсън и слушах монотонното барабанене на дъжда по покрива. Мислех за разговора, който бях провел с мисис Торсън. Поне беше дала зелена светлина на по-нататъшното разследване. То щеше да й струва много пари и трябваше срещу тях да направя максималното.