Удряй където боли

— Какво ще стане с тези пари, ако той е мъртъв?

— В такъв случай ще отидат у най-близкия му роднина. Но трябва да имам неопровержими доказателства, че е умрял.

Пак задънена улица.

Върнах се в агенцията с такси. Седнах зад бюрото и написах доклада си, благодарен, че има климатична инсталация. Тъкмо свършвах, когато влезе Бил, попивайки потта от лицето си.

— Дявол да го вземе — изпъшка той. — Навън е кошмарно.

— Какво стана?

— Прав беше. Наистина излезе един черен здравеняк и се качи в бял кадилак. Отпраши към „Черната кутия“. Влезе вътре, а един друг излезе, за да прибере колата.

— Що за птица беше едрият?

— Опасен тип, без никакво съмнение. Висок е най-малко един и осемдесет, а раменете му са широки поне метър. Беше с памучна фланела, така че видях мускулите му. Ходи като пантера. Юмруците му са като чукове. Кобрата е безобидна твар в сравнение с него. Това е, Дърк.

Нямаше нужда да питам дали е Ханк Смедли.

Погледнах часовника си. От разговора ми с Доли Джилбърт бяха минали горе-долу два часа и беше време да се видим пак. Дадох доклада на Бил.

— Довиждане, Бил. Чакай ме тук.

Слязох с асансьора и се отправих с колата към „Брейкърс“.

Този път едва натиснах звънеца и вратата рязко се отвори. Доли застана пред мен с обичайната си усмивка на проститутка.

— Влизай, сладур — покани ме тя. — Извинявай, че те върнах одеве, но двама не може да си взимат от сладкото едновременно.

Прекрачих в голямата всекидневна и тя затвори след мен.

— Слушай, сладур — каза тя. — Трябва да бързам. Какво ще кажеш да получа подаръка си, петдесет долара, и да преминаваме към действие? Става ли?

Влязох в спалнята, надникнах в кухнята, а после и в малката баня. Уверих се, че сме сами и се върнах в спалнята. Тя ме чакаше до леглото и ме изгледа притеснено.

— Боиш ли се от нещо, сладур?

— Не. Искам да поговоря с теб, Доли — Улових я за ръката и я заведох във всекидневната. — Съжалявам, но съм дошъл по друга работа.

Подадох и визитната си картичка и седнах на един протрит, но удобен стол.

Тя прочете картичката ми внимателно, после дойде до мен и я пъхна в ръцете ми.

— Да те няма, ченге! — Гласът й беше хрипкав. — Изчезвай оттук веднага!

— Трябва ми малко информация — усмихнах й се аз дружелюбно. — Ще ми струва сто долара. Само не казвай, че не ти трябват сто долара.

Тя се втренчи в мен и протегна ръка.

— Да ги видя.

Извадих портфейла си, намерих стодоларова банкнота, показах й я, после я сгънах и я стиснах в ръка.

— Ще си поговорим ли?

Седна на един стол близо до мен. Пеньоарът й се разтвори. Отдолу нямаше нищо, но тялото й не ме развълнува. Е, да, наистина беше стройна, с хубави гърди, плосък корем и тъмни косми отдолу, но беше изхабена от пипане — въпрос на професия.

— За какво да си говорим?

Прибрах визитката си.

— Търся Тери Зиглер.