Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
— Всичко е наред — младото момиче прегърна старата си бавачка. — Нали сме живи. А и той обеща да ни заведе до Сен Мартен.
— Господи, Бетина! Той не трябваше да прави това! Този мъж няма чест!
— Опитах се да го убедя да не го прави, но той ме желаеше. Остана равнодушен към всичките ми молби. Но станалото станало и нищо не може да се направи. Остава ми утехата, че поне спасих живота на затворниците.
— Какви затворници?
— Още ли не си ги видяла? — изненадано попита Бетина.
— Не знаех, че на кораба има затворници. Онзи едър мъж, който се казва Жюл, ме пусна от каютата си и ми каза да сляза в камбуза, за да помогна при приготвянето на вечерята. Готвачът им загинал при последната битка. Като свърших, веднага дойдох при теб.
— Добре, но сега трябва да отидеш и да намериш затворниците. Капитан Мариво е един от тях. Кажи им да не се тревожат за живота си и че на следващото пристанище ще ги свалят от кораба. Ако някои са ранени, погрижи се за тях, а след това ела да ми разкажеш как се чувстват. Капитанът не ми позволява да напускам каютата.
— Искаш ли първо да направя нещо за теб? — загрижено попита Мадлен. — Не ми се иска да те оставям сама, особено след всичко, което си преживяла.
— Не, аз съм добре, Мади. Мислех, че ще бъде много ужасно, но не се оказа толкова лошо. Той беше нежен с мен, а освен това е млад и хубав. Единственото, което ме нарани е това, че той не ми даде никакъв избор… изобщо не го е грижа за чувствата ми.
— Радвам се, че си го понесла толкова добре.
— Не ми оставаше нищо друго.
Мадлен излезе и след няколко минути се върна.
— На кораба няма затворници, Бетина. Помолих един от екипажа да ме заведе при тях, но той ми каза, че освен нас и моряците, на кораба няма никого друг. Попитах още един, но и той ми отговори същото.
Младото момиче се вцепени. После постепенно всичко в нея се изпълни с гняв, всяка фибра, всяка частичка от тялото й.
— Той ме е излъгал! Най-безсрамно ме е измамил! Дано душата му да изгори в ада!
— Бетина! — ужасено я изгледа Мадлен. — Какво става с теб?
— Той… той ме излъга! Каза ми, че ако не се боря с него, ще пощади живота на затворниците! — очите й изпускаха зелени искри, бузите й пламнаха от ярост.
— О, Бетина!
— И аз му се подчиних. Господ ми е свидетел, че исках да се боря с него, но не го сторих. Понесох всичко, защото си мислех, че спасявам живота на онези нещастни мъже. Мили Боже! Ще го убия!
— Не, Бетина, не бива да говориш така. Вече нищо не може да се поправи. Освен това и ти сама ми каза, че не е било толкова лошо… — опита се да я успокои Мадлен.
— Това не е най-важното! Той ме измами и ще разбере какво мисля за лъжците! Ще съжалява, че ме е взел на кораба си. Ще си отмъстя! Кълна се, Тристан ще ми плати за това!
— За Бога, Бетина, опитай се да бъдеш разумна! Единственото, което ще направиш, е да го накараш да ни убие!
Ала Бетина не й обърна внимание и продължи гневно да крачи в каютата. Старата прислужница замълча, не смеейки да прекъсне отмъстителните й кроежи.
СЕДМА ГЛАВА
— Тристан, какво ще правиш с момичето? — попита Жюл, когато се присъедини към приятеля си на палубата.
— Ще я отведа до Сен Мартен. Този граф Де Ламбер сигурно ще плати добър откуп за нея — отвърна Тристан.
— Съгласен съм, въпреки че може и да не плати. Не мислиш ли, че няма да е доволен, че годеницата му не е девствена?
— Той няма да знае, преди да плати откупа, а след това вече няма да има значение за нас. Освен това съм сигурен, че той все още я иска.
— Ти си истински дявол, Тристан — засмя се Жюл. — Значи тази русокоса красавица е добра и в леглото?
— Чудесна е! Обаче ми се струва, че за една жена е опасно да е толкова красива. Тя може да има света в краката си, ако пожелае, но съм сигурен, че не осъзнава силата си. Способна е да разбие много мъжки сърца.
— Но не и твоето, нали?
— Не. Ще я задържа известно време, защото може да ме развлича, докато открия Бастида и сложа край на мизерния му живот — разгорещено заяви Тристан.
— Знам какво те измъчва, Тристан, но не мисли за това. Имаме достатъчно време и все някой ден ще намерим Бастида.
— Прав си, стари приятелю. В момента има много по-приятни неща, за които да се мисли.
Жюл дяволито се усмихна.
— Мислех си, че предпочиташ жени, които доброволно ти се отдават.
— Наистина не обичам да насилвам жени и да предизвиквам яростта им, но понякога желанията надделяват над разума.
— Всички мъже ти завиждат за нея. Не мисля, че някога са виждали такава красавица.
— Аз също не съм. Тя е лейди, но с характер.
— Е, когато я видят, мъжете едва ли се замислят за характера й. Смятам, че не е зле да спрем в най-близкото пристанище. Нека момчетата се позабавляват няколко дни в бордеите. Това ще им помогне да забравят сладкото парче в каютата ти и ще утоли страстите им, докато се върнем у дома.